+ Или как бе изроден празникът Гергьовден в Златоград от група „възрожденци“

Ефим УШЕВ

Това се случи още на 5-ти май вечерта – след края на програмата от площада, народа се разотиде, с всички тях и аз, който иначе с интерес следях изявите на гостуващи и местни групи и изпълнители на голямата сцена.

След това доста от работещите по скари и будки се събраха на масите в близката т. нар. Пицария в центъра и до много късно през нощта надуваха една силна музикална уредба, за съжаление - в пълен разрез с прекрасната музика от българската фолклорна съкровищница, каквато през целия ден слушахме. Това беше изключително неприятния сръбски, т. нар. турбофолк, примесен със силните крясъци на хората, които така се мъчеха да разговарят, защото уредбата гърмеше яко.

Както казах, терена е централен, с много къщи и блокове наоколо, а в малките часове нощите са много тихи и крясъците на събралите се търговци кънтяха ужасно. Все се надявах, че всеки момент ще дойдат от полицията, които са на двайсетина метра и ще им „свият сърмите“, но не би. И тъй като беше първа вечер от празниците, изтърпяхме и никой от квартала не се е намесвал, макар и да мина вече 12.00.

Следващата нощ, обаче, на самия Гергьовден, всичко се повтори в хиперболизиран вариант, колоните гърмяха, крясъците и кикотенето също не им отстъпваха. Тогава към 1.30 ч след полунощ, отидох при тях и помолих да ме изслушат, като казах, че вече втора нощ целия квартал не може да спи, има много възрастни и болни хора, малки деца също… Моля да приключите с веселбите, казах, ако не – поне намалете музиката, колкото да си я слушате вие.

Един здравеняк с голямо шкембе стана и каза, че днес е празник, те са гости на града и никой не може да им забрани да се веселят. „Г-не, наистина е празник, Гергьовден е – добре. – Но кой е казал, че това е сръбски празник? И какъв е този празник, в който може да тероризирате цял квартал вече втора нощ, ето вече върви към 2 часа! От снощи насам продължавате само със силна сръбска музика, една българска песен не сте пуснали, ето, аз живея отсреща…“

Казах всичко това съвсем нормално, даже почти тихо, без да повишавам никакъв тон. И нарочно му посочих значката на ревера на якето, където се четеше „Възраждане“…

Той веднага се ухили и започна да ми напомня какъв им е бил лозунга, а именно – нещо там за свободата, за която трябва да се борим…

Все пак, като запазвам горчилката си от пасивността и незаинтересоваността на родната ни полиция, която не се помръдна да въведе някакъв ред, въпреки че е изключено да не е чула музикалния ужас посред нощта, този кратък разговор имаше някакъв смисъл, защото не минаха и десетина минути и всичко утихна, а „героите“ на свободата започнаха да се разотиват полека-лека. Тогава обаче ми стана ясна „борбата“ на истинския днешен български „възрожденец“ – думба-лумба до зори, терор над населението със сръбски турбофолк. Защото свободата, нали, било най-важното нещо…

(Бр. 10/2023 на „Златоградски вестник“)