+ В с. Висока, „...старите кирилически икони на местната църква се съхраняват на специално място, далеч от очите на обществеността...”

Атанас ФИЛИПОВ

Дядовците на тези девойки са едни от най-ревностните българи в целия Солунски вилает през ХIХ в. През м. септември 1863 г,. след като са прочели дописка за село Лѣригово, високчани се обръщат към редактора на вестник „Съветник”* в Цариград с молба:

„Но и за насъ нѣма ли нѣщичко да ся напише? И нiе не сме ли Бугари! Гленда се, дописникътъ ви бѣше заборавилъ насъ сиромаситѣ, защото сме на високо мѣсто, по коя причинѫ добыхме и името Висока, па онъ не може отъ толку долу, дѣка се нахожда во блатистiйтъ Солунъ, да ны виде. Ами и нiе по наша сиромашiя, като Бугари що сме, ето що направихми.

Отъ ланѣ още отворихме бугарско училище, повеке отъ любопытство да видиме да ли пѫнтътъ, по който вьрвеше училището ни, сирѣчъ дотогавашното ли гърцко ученiе бѣше причина, що чандата ни не напрендваха во образованiе-то, или нѣкоя друга?

Вандишното обаче испитанiе на ученицитѣ на училището ни изевиха истината. Чендата ны на еднѫ годинѫ озгорѣ се научиха прѣзъ майчинъ си ензикъ толко, колко во дѫлжината на толкотѣ поминали години не можиха никакъ да напрендватъ по рѫковотството на гръцкото ученiе.”

През 1862 г. Христодул Божиков от съседното село Сухо, заменя в училището във Висока преподаването на гръцки с обучение по български език, по килийната метода. „То се харно и добро, но таѫнъ годинѫ ни зѣха учительтъ ни во Сѣръ, дѣка го главиха за бугарскiй учитель и пѣвецъ во цьрквата св. Антонiя, па сега не знаиме на каква стока ке паднеме, защо като досегашнiйтъ учитель, ако не много ученъ, обаче народенъ и ревностенъ, едвамъ ли ке найдиме”, жалват се жителите на Висока.

След 80-те години на ХIХ в. гръцката културна инвазия въвежда в лоното на елинизма голяма част от населението. Макар и патриаршисти, високчани съхраняват уникалността на своя говор, проучван от словенеца Ватрослав Облак и учителят му, хърватина Ватрослав Ягич, в който откриват генезиса на старобългарския език. Назала на малкия и големия юс се вижда ясно и от текста в дописката. Неслучайно през 1909 г. списание „Μακεδονική Ιμερόλογος”, в статията „Гръкоправославната паланка Висока“, ще признае: "Жените и мъжете са прочути с красотата и талантите си и те, макар и чуждогласни, се славят с предаността си на елинизма и с отвращението си от схизматиците…”

Българщината не дава покой на гръцкия държавен шовинизъм. Иконите, пред които векове са се молили и палили свещички и тези хубавици от снимката, са скрити, защото са с български надписи. През 1997 г. в. „Елефтеротипия” признава, че: „...старите кирилически икони на местната църква се съхраняват на специално място, далеч от очите на обществеността...”**

...............................................

* вестник „Съветник“; год. 1;

бр. 29, 7 октомври 1863

** Ελευθεροτυπία, 1.3.1997

(Бр. 10/2023 на „Златоградски вестник“)