Ефим УШЕВ

Парата покрай споровете за новия кооперативен пазар изби в решение на общинските съветници, при това - с пълно единодушие, да отиваме на референдум. Ясна е и датата на провеждането му - 9-ти юли. Така поредната безсмислица, при това скъпа, тъй като ще ни струва 30 000 лв. от бюджета на общината, е на път да бъде осъществена, нищо че и приет бюджет нямаме още.

Но защо казваме, че е безсмислено това „мероприятие“? Не само затова, че е направено като напук на кмета на общината, колкото да се провали предложения от него проект за нов кооперативен пазар. Но и затова, че този проект, или заема за него, бе действително вече провален с едното искане за референдум - самите законови срокове по събирането на подписи за негово провеждане вече свърши тази работа, тъй като общината изпусна възможният срок, през който можеше стане вземането на банковия заем.

Доказателство за безсмислието е и факта, че съставения инициативен комитет не е успял да събере необходимите по закон подписи за провеждане на допитване. Трябвало да се съберат 522 подписа, а събрали 494. Което също говори за настройката на гражданите за проявения инат на част от съветниците. И всичко трябваше да спре дотук, а не да се продължава, „тъпо, но затова пък достатъчно упорито“. Сега ще стане така, че същите тези граждани няма да отидат да гласуват за нещо толкова ненужно и безсмислено, колкото и общинарите да ги уверяват, че било мнооого демократично. Нищо че пък е абсолютно ненужно за съдбата на вече отпадналия и без референдум проект. А за да бъде признат един референдум, за него трябва да са гласували повече от половината имащи право на това. Т. е. от 10 455 души с право на глас, трябва да гласуват поне 5250…

Тази инатлива и скъпа за всички нас безсмислица си проличава и от самите въпроси, на които населението следва да отговори. Те са зададени достатъчно тезисно и преднамерено, с видимо очакване на един-единствен отговор. Докато въпросите за един истински референдум не може и не е редно да съдържат точно определен, търсен от организаторите на допитването отговор. 

Например: „Смятате ли, че при толкова нерешени проблеми в благоусторяването (улици, водопроводи, канализация и др.) в гр. Златоград, Старцево, Ерма река, Долен, Аламовци и в останалите населени места, изграждането на кооперативен пазар е по-важно да се извърши в следващите месеци, при положение, че има съществуващ такъв?“ – това е един образец на тенденциозно зададен въпрос, който най-малко приляга за референдум.

Но същият този въпрос издава и лицемерието на организаторите. Загрижени за „улици и канализации“, те тутакси се отмятат и забравят фалшивата си „загриженост“ за тях, когато именно за ремонта и строителството на тези и още маса обекти из общината, кметът предлага да се продаде една рухнала и изоставена сграда (тази на Пирийца) и започват да рисуват цветни картинки как според тях би трябвало да се направи и изглежда същата тази сграда, за която от двайсетина години именно те като общинари нехаят и носят вината за незавидното ѝ състояние…

Един-единствен смисъл, обаче, би имало от това тъпо мероприятие – самите общински съветници, правещи се на най-големите демократи сред демократите, да платят от своите тлъсти заплати това безсмислено свое решение, а с бюджетните общински пари, които кметът ще трябва да задели от бюджета, да се поправи една селска улица. Като ул. „Колю Фичето“ в Старцево, например. Която е в не по-малко окаяно състояние от самата сграда на Пирийца, която те отказват да бъде продадена…

(Бр. 10/2023 на „Златоградски вестник“)