„Миналата година в ЗВ имаше няколко статии за историята на камбаните от двете златоградски църкви. Спомням си, че имаше някаква неяснота дали камбаните на Старата църква са били окачени на дърво. Изпращам ти моя снимка от двора на ц. „Успение Богородично“, на която се виждат камбаните, окачени на ореха. Направих тази снимка през пролетта на 1982 г.“

Това ни пише нашият читател от „красивата и необятна Канада“, златоградчанинът д-р Динко Вълчев, който ни изпраща и третото издание на своята книга със стихове, чието заглавие е „Оттук и оттам“. Освен добавката към материала ни за църковните камбани, д-р Вълчев изказва и задоволството си от последната книга, която е прочел наскоро, от нашата златоградска библиотека – „Златоградски хумор“ от Юлия Благоева-Шопова, защото е събудила неговите златоградски емоции: „Прочетох я с голям интерес. Тя ме върна в моето детство, когато си говорехме на златоградски диалект. Много думи просто изплуваха в съзнанието ми, стояли в някой дълбок слой на паметта ми. Доста думи не можах да ги разбера. Но на много от снимките видях златоградчани, които познавам от детските години. Книгата ще е много ценна за езиковедите от следващите поколения. Много снимки дават представа и как са се обличали хората и как е изглеждал града по онова време“.

В писмото си до нас Динко споделя и един свой юношески спомен, изплувал в него след историите, прочетени в книгата „Златоградският хумор“ - за „…един самотен мъж, облечен с износени дрехи и обувки, брадясал и изглеждаше понякога, че е пил“.

„Той сядаше където му дойде и си тананикаше една и съща песен, която ми беше направила силно впечатление и съм я запомнил и до днес. В нейния текст имаше и следните редове: „Боб и леща не увират, дур са ни притикат. Малка мома не пораства, дур са ни базика.“ Тогава беше прието така, че собствениците на магазини и сергии на пазара не носеха сами у тях покупките си, дини и пъпеши, а даваха малко пари на този самотен човек, за да ги занесе в къщите им. Може би по този начин той честно си изкарваше прехраната…“

Д-р Константин Вълчев живее в Канада от повече от шейсетина години, той е редовен наш абонат и ревностен читател, автор е на много интересни спомени от своя живот, един от който преди време публикувахме в ЗВ, а голяма част от тях са публикувани в наскоро излязлата книга на краеведа Величко Пачилов, със заглавие „Златоградски родови хроники“.

(Бр. 10/2023 на „Златоградски вестник“)