Доц. д-р Трендафил КРЪСТАНОВ
Рождените имена на Константин Философ и Методий не са Църхо и Страхота - няма източник, който да казва Църхо и Страхота, освен чешките жития, а те са много късни, създадени са в края на 14-ти век по поръка на чешкия крал Карол, за да даде аргументи и сила на чехите в борбата им срещу немската духовна и политическа експанзия. Имената са видоизменени /Cyrill - Cyrco/ и преведени /Methodius значи страх/, за да могат по-лесно да се възприемат и запомнят от простолюдието.
Доказателство за това, че Кирил никога не е бил по чешките земи, е че в чешките легенди никъде не се споменава рожденото име на Константин, който приема името Кирил около един месец преди смъртта си в Рим, т. е. чехите не знаят как се е казвал приживе създателят на глаголицата, което доказва, че той никога не е проповядвал по чешки земи.
Методий в последните си 5-6 години е архиепископ на Морава, където е град Маргус, а това е в огромното тогава Българско царство. Да напомним, че българската държава от втората половина на 9-ти век граничи с империята на Карл Велики - Франкската империя.
На какъв език Константин Философ е направил първия превод на евангелието?
Затова свидетелстват най-старите преписи на богослужебната книга, които се съхраняват във Ватикана, Атон, Синай, Русия. Езикът е старобългарски - факт, удостоверен от Ватрослав Ягич /той пише в своя капитален труд, че говорът е български от Солун до Цариград/, чехът Вондрак, гъркът Тахиаос, Христо Кодов. А всеки автор пише или на майчиния си език или на езика, за който е предназначен текста - това е Аксиомата за езика, формулирана от Верешчагин. Константин и Методий създават корпус богослужебна книжнина - най-необходимото, за да почне християнизирането на един народ в огромната му държава. Техните преводи са разбираеми за всички хора без никакъв допълнителен превод. По-късно, при обособяването на други държави в периферията на Българската, а също и в други държави, където след век са пренесени старобългарските книги, този език става официален богослужебен - високият стил език. След време руснаците го кръщават черковно-славянски, точно по причина, че езикът на народа се развива и изменя, а богослужебният език остава като официален и в църквите. Но този език е доказан от гореспоменатите учени, че е старобългарски.
Или като извод: така нареченият "църковно-славянски" не е нищо друго, освен старобългарски - това е административният, богослужебен и говорим език в България в 9-ти век. Отделен е въпросът, че и този език претърпява няколко редакции през вековете. Култът към Константин и Методий е ранен, житията, похвалите и успенията са писани от техните ученици /някои от Йоан Екзарх, а други от Климент/, непосредствено след смъртта им.
Мощите на Константин са в Сан Клементе, долното ниво, където има фреска от 9-ти век с изображение на Кирил в евангелска сцена. Мощите на Методий не са открити и няма да бъдат открити никога, защото той е починал в Морава в Илирик, където е бил архиепископ на Морава и цяла България. Там е погребан, край древния Маргус, а при нашествието си маджарите са сринали този град до основи. Няма мощи в пражката катедрала Свети Вит – документацията на храма е неумело подправена и дописвана век след век, за легендиране на братята по онези места /за тези подмени подробно пише проф. Славия Бърлиева, Aл. Наумов, 2005г./.
А големият немски историк Вилхелм Ватенбах, в „История на римското папство“, 1876 г., на стр. 70 пише, че папа Адриан благославя книгите и литургията на slavische език, за да спечели българите. За този акт той е бил убеден от пратениците на българския цар Борис-Михаил, а това са: Йоан Екзарх, Петър, които са престояли повече време в Рим /Йоан цели 11 години/, и още няколко дипломати, които са сновали между двете институции с дипломатически писма.
Т. е. богослужебни книги и литургия на старобългарски са били държавническо решение и задача на княз Борис, а папата е склонил, тъй като България е била една от трите най-големи държави по това време /другите две са Източната римска империя и Франкската империя/.
(Бр. 9/2023 на „Златоградски вестник“)