Да припомним кой е акад. Державин. Николай Севастиянович е руски и съветски филолог и историк, славист и българист. Той е с български етнически произход, тъй като е роден на 15 декември 1877 г. в село Преслав, Таврическа губерния, което е основано от таврически българи. /Понастоящем тези територии с главен град Бердянск, които се намират на брега на Азовско море, са окупирани от руснаците./

През 1900 г. завършва Нежинския университет. В периода 1922 – 1925 г. е ректор на Ленинградския държавен университет. Николай Державин умира на 26 февруари 1953 г. в Ленинград.

"Българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи.”

Това пише академик Николай Державин, директор на Славянския институт на Академията на науките на Русия. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ. Последните генетични и геномни изследвания потвърждават тези негови концепции.

Той твърди, че българите са прото-индоевропейци, т. е. те са започнали да се формират като народ още преди формирането на индоевропейците (преди 9800 години). Концепциите на академик Державин са били в основата на курсовете по българска история, преподавани в Софийския университет, когато акад. Державин е бил президент на Всеросийската академия на науките.

„До 15 век руси, украинци, поляци, чехи не са наричали себе си "славяни". До Средновековието като славянски език е дефиниран езикът на българите, а не езика на руси, поляци, словаци, словени и т. н. През 9 и 10 век българите разпространяват своята писменост сред тези народи. От българските книги тези народи прихващат старобългарския език като свой. Но след завладяването на България от османците, тези народи не биха искали да се знае, че пишат и четат на езика на един поробен народ. Поради това преименуват старобългарския език на "църковнославянски".

През 9 и 10 век, когато Преславската и Охридска книжовни школи разпространяват български книги из Европа, тогава славяни не е имало! Няма писмен документ от 7 до 12 век, който да говори за славяни. За славяни започва да се говори в 17 век от Петър I и особено Екатерина Велика. Тя не може да понесе мисълта, че някой друг е дал писменост на руснаците и прегръща идеята на бенедиктинския монах с далматински /хърватски/ произход Мавро Орбини, да се нарекат "славяни" всички народи с близки езици. Това на практика са всички общности, получили четмо и писмо от българските книжовни школи. Така се изместват и подменят българските заслуги за просветата на това огромно море от близки народи. Но тогава не е имало българска държава и нямало как българите да защитят истината.“

(Акад. Н. Державин, „История на България.

Произход на българския народ

и образуване на първата българска държава

на Балканския полуостров“)

(Бр. 9/2023 на „Златоградски вестник“)