Борислав ДОГАНОВ

 

Един от най-почитаните празници в Неделино , а и като цяло в Родопите, е Адрелез, който идва от имената на двама братя, мюсюлманските светци Хазър (Азър) и Иляз, поверието за които гласи, че се срещат в този ден на годината. Празникът се припокрива и с християнския Гергьовден, но в основата си има езическо начало и с него се дава началото на лятото.

 

Вярва се, че зимата символизира смъртта, а на Адрелез пристига пролетта, възражда се природата. Затова началото на пролетта се свързва с много надежди за здраве и плодородие.

С този празник се свързват много обреди - на този ден се отбиват малките агънца, засажда се фасулът и царевицата, бере се здравец. Кулминацията в днешния ден е коленето на агне. В някои райони се коли най-младото агънце, а в други - това , което първо излезе от кошарата.

Адрелез е не само семеен празник. В малките населени места в провинцията и в пограничните райони този празник заема централно място в празничния календар на хората. Вярва се, че на този ден водата придобива лечебни свойства и лекува болести и дарява вечна младост на всички, които са се докоснали до нея. Този ден е изпълнен с много надежди за здраве и прогонване на болестите от дома, с внасянето на здравеца и водата с лечебни свойства.

 

Адрелез е един от най-тачените

празници и в района на Неделино

 

Характерно за него тук е „апяването“ на китки. Вечерта на 5-ти срещу 6-ти май се събират различни китки и се връзват на малки букетчета с различни конци, за да може да се разпознават по-лесно, когато се апяват. След като се подготвят, се закисват в харкама с вода, като се внимава някоя китка да не потъне, защото ако потъне, на човека, за когото е била наречена, ще е болен през годината и няма да му върви. Слагат се под лозата и се покриват с месал, върху който се слага нож. Харкамата трябва да престои цяла нощ на лунна светлина под лозата. Ергените обикалят вечерта по къщите на момите, за да вземат харкамите и на сутринта момите да нямат китки. Под лозата обаче трудно ги намират.

Рано сутринта всички окичват на кръста си повой, за да нямат болежки през годината, моми се събират в двора на някоя от тях или на някоя поляна, взимат харкамата и започват да напяват.

За всяка китка се нарича:

 

- Катро честито, белито,

въз касъм да са ажени,

киткана да му излезе...

- Катро честито, белито,

по-много злато да има,

киткана да му излезе…  

 

И т. н. След „апяването“ на китките, всички отиват на реката да я бродят за здраве. Като я пребродят, правят люлка и я украсяват с различни китки. От най-малките, до най-големите минават през люлката. След което момите пеят характерните хороводни двугласни песни, подобни на тези, които се изпълняват на Байрам. Една такава, за която сега се сещам, е:

 

- Фати са моме на хоро,

хоро е грозно без тебе,

какно е Байрам без мене...

 

С това завършва денят на Адрелез в Неделинско.

 

(Бр. 9/2023 на „Златоградски вестник“)