+ „Моята цел е да науча изцяло причините за смъртната ми присъда и да се оправдая, понеже аз съм съвсем невинен. Ако не успея да се оправдая, ще си наложа наказанието сам“, пише до Пею Шишманов златоградският даскал Анастас Чешмеджиев, попаднал в месомелачката на братоубийствените войни в Организацията… (ч. 1 – бр. 4/2023)

Ефим УШЕВ

Освен за оръжие, Златоград се споменава в писмата и за пари. Така е в изцяло шифрованото писмо на Антонов, до човек с псевдоним Черногорски, от 27 юни, в което се обсъжда къде да се прати револвер и кама – до ръководителя в Петково засега не може, защото няма патрони за такъв вид, но затова пък той, заедно „с Даудовлията“, трябва да се стягат и да „изпълнят исканата от организацията сума“ от 10 лири. Заръката е: „Пазете добре връзките между вас, Карлуково, Петково с Даръдере. Не всеки човек трябва да носи писма и вестници; още повече – не всеки трябва да познава членовете там.“ В друго писмо от 11 септември се казва, че не са дошли още револверите от София, но „10-те лири, изпратени от Даръдере по приносящия на писмата, получихме… От тези вестници ще изпратите за Даръдере и Гюмюрджина“. И още: „Сега имаме голяма нужда от четници, понеже се готви едно много голямо предприятие… И след като я свърши, ще отидат хора в Даръдере – нека не бързат. Пушки зная, че има, но не мога сега да посоча как и кога да стане пренасянето…“

Анастас Чешмеджиев е авторът на

писма, писани от самото Даръдере –

в случая до Петър Кузманов информира за дадени 4 лири и 2 бели меджидии на петковленин - за револвер, който обаче все още не е получен. „Караманджуков ми бе писал от Скече, че е избрал друго едно тукашно момче за ръководител и ми пише да му предам всичко. Аз не мога да разбера какви са тия работи, защото съвсем друго сме говорили с Арнаудов. Поздравление от попа, попадията и най-много от мене. Даръдере, 10 май 1901“. От Златоград Чешмеджиев пише и до Пею Шишманов, който в конспирацията е „Черногорски“. Всичко за четата е готово, казва той, само че немаме човек с кон, който да дойде и да ги прибере и за колко го пазарите, пишете ми, та ще си му заплатим. Пратете и онова (револвер), ако е дошъл. 15 май Даридере“. Но Чешмеджиев явно е бил учител тук и ръководител на местното ВМОРО, защото в друго писмо до Шишманов, освен за изпращана половин лира и искане за абонирани вестници и книги, накрая казва: „За ръководител ще си остана аз, догдето се срещне попа с Вълча, та после като го направят, дано и занапред си остана учител тува. Поздравление от всички ни. Даръдере“. На 10 декември 1901 Анастас Чешмеджиев пише от Златоград до Пею Шишманов – благодари за изпратените делегати, които „много добре се отнесоха и много работи турнаха на ред“, и пита за пореден път: „Що стана с нашите заръчани неща – пушките и другото; има ли се надежда: да или не, да знаеме“. А редом до пушките веднага се поставя и въпросът за книгите: „Дето има при тебе десет лири, вземи от тях три още за книжнина, а останалите седем да стоят при тебе. Ако имате книгите „Миналото“, прати ми. Прати ми и други някои, че тук се отвори голяма охота за четение. Пращам ви един патрон от мартинка за мостра. От същите патрони да ми доставиш стотина, та дано ги доставите и по-скоро, понеже ми са много нужни… Моля, колкото за книгите, да ми изпратиш, защото ми трябват. Пращам ви една ока риби солени, пет лимона и едно мъжко шише коняк“.

Като имаме предвид, че

цялото писмо е написано

с шифър, може да приемем, че всяка дума тук означава нещо друго… А от писмо, писано в с. Дреновец, отново до Пею Шишманов, става ясно, че Ан. Чешмеджиев наистина е бил учител в Златоград, защото в края му четем следното: „Ще ви моля, пишете на попчето, за да ми се направи свидетелство, което да е заверено и с общински или селски печат, загдето лани съм учителствувал в Даръдере“. В писмо от 25 май пък, в което се говори само за оръжие и къде се праща то, се нарежда на Пею – „…съберете оттука колкото имате (става въпрос за патрони – бел. ред.), та пратете с единия револвер на Даръдере…“ А в последващото: „…писах на Ставря да му дадат патроните за револвер. За Дари-дере не мога да дам, но днеска ще дойде Тота от Пловдив и тя ще да донесе известие от Вълчо какво да пратиме…“.

Известен с комитетските си дела е и тогавашният златоградски свещеник Ангел Инджов. В разглеждания тук сборник с документи са и няколко негови писма до войводата Пею Шишманов, чийто псевдоним е бил „Александър“. В писмото от 22 май 1901 той информира, че пренасящият някаква пратка до него Никола Ахменлиев, „…е от Даръдере и наш човек“, но е извършил „една работа“ и оставането му повече в Турция е невъзможно. И моли да го препратят с куриер до България, „при другарите“…

(Бр. 8/2023 на „Златоградски вестник“)