+ Разказът на един българин от Албания, за неговото родно с. Връбник...

Или защо в тези географски части от етнографско-езиковото ни землище няма омраза към България и българите... (ч. 1 - бр. 14/2022)

Доц. д-р Раки БЕЛО

…Беше ми доста интересно, когато дядовците, облечени в черни шаячни дрехи, разказваха за исторически събития и личности от миналото, за участието на жителите на Връбник в четите на ВМОРО, за селската чета, която помага на четата на Борис Сарафов в сражението с турската войска, за масовото участие на връбчени в Илинденско-Преображенското въстание и за патилата и страданията след неуспеха на въстанието, за доброволците от селото в Македоно-одринското опълчение, за усилията на селяните за българско училище, за усилията да се провеждат църковните служби на български език и да запазят българските надписи в селската черква „Свети Георги“, за това че

Връбник става една от основните

бази на четите на ВМРО

при тяхното влизане към Беломорска Македония, която остана под гръцко, за неописуемата радост и веселие, когато през Втората световна война българската армия тръгва към Македония и как възрастни и деца се събират в сред село и възторжено викат: Ура! и Да живее България!; за Молбата от жителите на селото през 1939 година до царица Йоана за нейната намеса за защита на българщината и откриване на българско училище и много други неща. Някои от тези възрастни хора, които за мене винаги ще си останат като истински исихасти, пазеха и стари български книги. Може би съм бил 8 годишен, когато една баба (баба Цена), която имаше най-голямата колекция с български книги на село, ми даде да прочета романа за цар Самуил. Това ми беше и първата среща с българската литература и с великия български писател Димитър Талев, в моето родно село, чрез тази баба, облечена в черни шаячни дрехи. Другата среща щеше да е доста години по-късно…

По едно и също време обаче, на село имаше и някои селяни, които се чувстваха македонци, но за разлика от първата голяма група те бяха по-млади и по-малко, родени след Втората световна война. От днешна гледна точка, след толкова години разбирам и си давам обяснение, защо стана това разделение в селото. По това време Албания беше най-изолираната страна в света, една херметична държава. На село, дълго време, до 1985 година, нямахме никаква друга медийна телевизия освен македонската. Албанската телевизия, поради планинското положение на селото, достигна доста късно с излъчването на програмите си. Македонската телевизия беше дълго време единствения прозорец, през който можеше да вникнеш за малко във външния, по-различен от албанския изолиран свят. От друга страна, както казах и по-горе, българското комунистическо правителство на Георги Димитров в духа на господстващия македонизъм не прие да изпраща учители в Връбник, както и в другите региони с българско население, напротив ги остава в ръцете на властите в Скопие и Белград, които умело използват положението. Един от отрицателните резултати на тази предателска политика на БКП е, че жителите на Връбник и Преспа са обявени за македонско малцинство, а тези на Голо Бърдо и Гора за албанци. Това са причините, че след време тук, по нашите места да се появи македонизма. Сега, когато се връщам назад във времето и си правя анализ на ситуацията, с пълното си убеждение казвам, че това явление е ново за моя край в Албания, започващо след 1944 година, защото няма как да се обясни по друг начин, че всички възрастни хора от моето детство са се чувствали българи, а македонизмът се среща в част от по-младото поколение. Не съм историк и не искам да взимам отношение за положението в РСМ и за македонизма там, където някои се опитват да ни убеждават, че той е едва ли не с антични корени, но за моят край съм убеден, че това е ново явление, внесено от албанското правителство на Енвер Ходжа от съседна тогавашна Югославия с косвеното съдействие и помощ на БКП. В моята професия често се налага да се занимавам с изследването на обичаите, традициите и говора най-вече на моето родно село често погледнати и от към влиянието на съседните езици и култури. Що се отнася до говора на жителите на Връбник, въпреки силното влияние на албанския и в последно време и на гръцкия език той си остава един чист български говор, който с запазените до днес архаични черти, близки до старобългарския език, е много по-близко до българската книжовна норма отколкото до тази в РСМ. Говорът влиза в ареала на ъ- говорите и с примери, като: път, мъж, мъка, къшча, дъмб, зъмб и много други, всеки може да се убеди в казаното по-горе. (Краят на текста – в следващия брой)

(Бр. 8/2023 на „Златоградски вестник“)