+ За изпросената декларация на германската левица по македонската криза на идентитета в Скопие

Вида Боева-ПОПОВА

Рим

Вчера Бундестагът изгласа един странен текст по настоятелната молба на премиера Ковачевски към германските му съпартийци. Публична тайна в Европа е, че г-н Ковачевски, вместо да се опита да реформира страната ни и да отвори пътя за начало на преговори, виси по телефоните на европейските партньори на България и на Гърция, за да измоли да признаят, че съществува македонски език, различен от българския и че днес ние македонците вече не сме българи.

Разбира се, самият факт, че на всеослушание декларираш, че имаш проблем с "идентитетот" и некой отвън требва да ти го "признава" политически, е доволно унизително. Не помня нечий парламент да е бил притискан да признава френския език или българския, гръцкия език или който и да било друг РЕАЛНО съществуващ език.

Политическо признаване на езици и етноси в цивилизования свят нема!

И така, нека да погледнем какво се случи: Социалистите в Берлин си изгласаха един странен текст, който никого не ангажира. Християн-демократите очаквано го отхвърлиха. Скопската пост-титова номенклатура се радва, че левите им били признали политически "идентитет". Такъв им признаваше преди и белградската Скупщина. Всъщност, ако тази безсмислена декларация въобще е новина, тя е, че ГЕРМАНСКАТА ДЕСНИЦА НЕ ГО ПРИЗНА "ИДЕНТИТЕТОТ". Истината е, че за нас, Македонските българи, въобще не е важно кой какво признава отвън. Ако тази прокламация на германската левица е цената за това да бъдем включени в Конституцията на Северна Македония - нека. Ние не отричаме правото на всеки от нашите сънародници да се чувства както си реши и да нарича езика си както прецени. Публично това ще има стойност, само когато престанат да ни бият и да палят клубовете ни. Междувременно ние, Македонските българи, ще станем държавотворен народ с конституционни права и ще се наричаме Македонски българи, а езика си - български говор.

А иначе тази декларация има стойността на декларация на Върховния съвет на СССР, с която се обявява австрийския език за отделен. И така - вместо унизително да проси за безсмислени външни признания за „Идентитетот“, нека нашето правителство да побърза с включването ни в Конституцията, да престане да праща лумпени да ни бият, палят и да стрелят по нас, да престане да фалшифицира българската история на македонците и да спре да харчи милиони от парите на данъкоплатеца за външна пропаганда – само така може би ще се доближим до начало на преговори за членство в Европа.

Накрая искам да напомня на всички наши братя - бехме сами по време на Илинденската епопея, бехме сами когато ни поробиха сърбите, бехме сами, когато ни хвърляха в югославските зандани и лагери. Тогава не дочакахме декларации на подкрепа от нечии парламентарци отвън. Бехме сами, но моралната победа беше наша.

Онези, които в чужбина тогава мълчаха, днес ги няма. Няма да ги има и тези, които изгласаха тази изпросена социалистическа декларация в Германия. А нас ще ни има, защото ние, Македонските българи, СМЕ НАРОДЪТ НА МАКЕДОНИЯ!