Спас ТАШЕВ

Като официална дата на спасяването на българските евреи е обявен 10 март.

Вероятно защото на нея са освободени задържаните, които обаче са били малка част от подготвяните за депортиране български евреи. Но заповедта за освобождаването им е дадена на 9 март. Тъй като е била дадена късно, задържаните, напр. в Пловдив, са освободени на следващия ден, но пък на други места в резултат на същата тази заповед въобще не се стига до задържане на евреи български поданици.

За мен спасяването на българските евреи е процес, а не еднократен акт. В този процес наистина има място и значима роля на българското гражданско общество, но то само по себе си не може да отмени предвидената депортация.

В доклад от 23 март 1943 г. на ръководителя на Комисарството за еврейските въпроси Александър Белев, за осъществяването на акцията за взимане на евреите от домовете им и тяхното извозване към Лом и Скопие, където официално ги поемат германските власти, а те с техен транспорт извършват депортацията, в последната т. 4 е записано, че „…вдигането от старите предели беше отменено. В някои места местни органи са избързали с вдигането с 24 часа, като са вдигнали евреите на 9-ти, вместо на 10-ти (март 1943 г., б. м.), преди да получат нареждането да спрат мерките по изселването“.

От този документ става ясно, че безспорно е имало заповед за изселването от България на евреи български поданици, но също така е безспорен факт, че тя е отменена. За целта се е издало „нареждане да спрат мерките по изселването“. Това се потвърждава и в германски секретен доклад от 5 април 1943 г. на посолството на Берлин в София, според който министърът на вътрешните работи Габровски е „получил указание от най-висшето място на властта“. В държавната йерархия има трима души над комисаря Белев, които могат да отменят негова заповед и това са вътрешният министър Петър Габровски, министър-председателят Богдан Филов, но „най-висшето място на властта“ е държавният глава цар Борис III.

Всъщност има и български извори, които сочат, че българският монарх е взел на 9 март 1943 г. решението за спасяване на българските евреи. В показанията си пред Народния съд бившата служителка на КЕВ, Мария Павлова, заявява: „8000 трябваше да се вземат от старите предели (т. е. български евреи, б. а.) – нещо, което не позволи тогава цар Борис. Помня, че един четвъртък Белев беше извикан в двореца – София, и там му беше съобщено решението“.

Спасението на българските евреи е процес, в който си взаимодействат българското общество и българската държава. Нека не забравяме, че подписката на Димитър Пешев е подкрепена от депутати само от правителственото мнозинство. Освен това до 1947 г. Българската православна църква е част от държавата…

(Бр. 8/2023 на „Златоградски вестник“)