Евтим ЦВЕТКОВ

За него писаха и говориха толкова много напоследък, че едва ли ще мога да кажа някаква различна своя дума. А този наш самобитен ентусиаст, заел се страстно със своето хоби, е на път вече да го превърне от обикновен майсторлък, в изкуство. Става дума за карвинг-скулптурите от дърво на Велин Чаушев от нашето с. Старцево, с които той се занимава вече цели седем години.

Казвам, че е на път да го превърне в изкуство, защото го наблюдавам от доста време и виждам развитието в работата му, че става все по-добър – от щъркчета и пр. животинки, премина към човешката фигура и по-едрата, масивна скулптура.

Влизам в работилницата му и виждам „лавицата“ с инструментите – моторните триони, с които извайва дърворезбите на своите герои. Неговото ателие на открито също е впечатляваща, защото е като една галерия, която привлича и приковава приятели и познати, а напоследък най-вече туристи, чули или прочели за него и решили да го посетят.

За това, че не е сам у нас в този занаят, ми разказва за участието си в своеобразния „пленер“ на фестивала в Боровец, където заедно с други свои колеги от страната е дялкал скулптури „на живо“ 10-15 часа в специално организираното там атрактивно ваканционно селище. Това всъщност е било и първият фестивал на дървените скулптури, случил се преди четири години. На него, както е и при художествените пленери на творците, те даряват своите творби на организаторите и там Велин е дарил свои неща за болни дечица чрез тамошна фондация за благотворителност.

А напоследък има доста поръчки от любители от страната и чужбина, към които се отнася сериозно и дори пътува, за да ги изпълнява на място. Но най-много се радва на посещения в „ателието“ си, когато вижда, че има интерес, а децата се радват на изображенията му.

И казва, че „…тогава чувството ми, волята ми да творя дървени пластики, се увеличава, те ме карат да продължавам и да се чувствам по-жив“.

Споделя, разбира се, и проблема с улицата, на която живее и чието състояние е трагично при всеки по-голям дъжд. Но най-вече това ѝ състояние пречи на посетителите му, на туристите, които трудно преминават и дори понякога са се отказвали…

Това обаче е прозаичния момент от този текст за Велин, който предстои да бъде решаван. Сега за мен е по-важно, че той наистина гледа на хобито си като на изкуство, което все повече осмисля живота му. А споделеният от него девиз наистина говори много и аз съм сигурен, че ще печели повече почитатели. Ето го: „Творчеството е да пробиеш през досадното, за да откриеш невероятното“. От което, ща-не ща, си спомням онова Радичково: „Бъди невероятен!“

(Бр. 4/2023 на „Златоградски вестник“)