"Здравей, гълъбче! Е, как живееш? Всичко ли е наред при теб? Впрочем, ти, потънал в грижи около държавните дела, вероятно си ме забравил?....

А аз теб те помня.

Аз съм онзи същият твой колега по журналистика Аверченко, който, ако помниш, тъпчеше на място долу, около дома на Кшесинска, а в същото време ти стоеше на балкона и крещеше с цяло гърло:

— Трябва да се доудуши буржоазията! Граби награбеното!

Аз съм онзи, същият Аверченко, от когото, ако помниш, се оплакваше Луначарски, че аз в своя «Сатирикон» издевателствам и се надсмивам над вас.

Ти тогава заповяда на Урицки да закрие завинаги моето списание, а мен да ме доставят на ул. "Грахова" (на тази улица в Петербург се е намирала сградата, където се е намирала ВЧК.)

Прощавай, гълъбче, че два дена преди тази предполагаема доставка на ул. "Грахова" — отпътувах от Петербург, даже без да се простя с теб. Зает бях.

Ти тогава си заповядал да ме задържат на гара Зерново, но аз съвсем съм забравил да ти кажа преди отпътуването ми, че ще пътувам през Унеча.

Не очакваше ли това ?

Впрочем, благодаря ти. В Унеча твоите комунисти ме приеха забележително. Вярно, комендантът на Унеча — знаменитата курсистка, другарката Хайкина отначало искаше да ме разстреля.

— За какво? — попитах я.

— Затова, че вие, в своите фейлетони ругаехте болшевиките .

Аз изкрещях обидено:

— А вие, чели ли сте моите най-последни фейлетони?

— Не, не съм ги чела.

— Ето, точно това е - така си ѝ мислех ! Така че - няма, какво да ми говорите !

А, какво «няма да ми говори», аз да си призная и сам не зная, защото в последните си фейлетони— прощавай, гълъбче, за рязкостта — просто писах, че болшевиките са измамници, убийци и мошеници...

Очевидно, др. Хайкина не ме разбра, а пък аз не я разубеждавах.

Е,ето така , братко мой — така си и живеех.

За излизането от Унеча аз поисках за себе си конвой, защото трябваше да преминавам през неутралната зона, но това беше най-странната неутрална зона, която съм виждал в живота си, защото от едната страна на неутралната зона грабеха само болшевиките, от другата само немците, а в самата неутрална зона грабеха и болшевиките, и немците, и украинците, и въобще всичките, които не ги мързеше.

Бог знае, защо се наричаше неутрална, тази зона.

Много ти благодаря, гълъбче Володя, за конвоя — ако тази твоя Хайкина още не са я убили, награди я с орден Червено Знаме за моя сметка....

Много, много, приятелче, Волдемар, за тези две години вода изтече... Аз не ти се сърдя, но ти ме преследваше по цяла Русия като заек: от Киев в Харков, от Харков — в Ростов, после Екатеринодар, Новорусийск, Севастопол, Мелитопол, пак Севастопол.

Това писмо ти го пиша от Константинопол, където пристигнах по свои лични работи.

Впрочем, какво говоря само за себе си... Да поговорим и за тебе...

Ти за това време стана голям човек... Е-ха, къде достигна: неограничен властелин на цяла Русия... Даже оттук виждам твоите лукавички очички, даже оттук чувам твоето възражение:

— Не аз съм властелинът, а ЦИК.

Е, това , Володя, даже не е по приятелски. Зарежи преструвките — ами че аз знам, че трябва само да цъкнеш и целият твой ЦИК ще се напъха под масата и ще направи всичко, което искаш ти .

Ах, колко ловко, шмекер такъв, се устрои — уверявам те, че даже при царя държавната дума беше хиляди пъти по-самостоятелна и независима. Сгъна я ти, «работническо-селската», подчини я напълно .

Как е настроението ?

Знаеш ли, аз често си мисля за теб и трябва да ти кажа, че в последно време съвсем престанах да те разбирам.

За какъв дявол ти е цялата тази музика? В онова време, когато крещеше до прегракване от балкона — на теб донякъде и да ядеш ти се искаше, донякъде и света искаше да преустройваш, поради младостта си.

А сега? Наяде се до насита, а света, все едно, не го преустрои.

Достигат до мен слухове, че се живее у вас, там в Русия, преустроена по твоя план — препротивно.

Никой при теб не работи, всички гладуват, мрат, а ти, Володя, чувам аз, така си се заплел, че при теб и частната собственост започва да изплува, и свободната търговия, и концесиите .

Струва ли си тази безуспешна работа, наистина ?!

Впрочем,работата даже не е в това, а аз се боя,че ти просто скучаеш .

Аз самият, знаеш ли, нямам против да повластвам, но властта е хубава, когато наоколо има задоволство, сияещи муцуни и такива, хубавички женички , подобно на мадам Монтеспан при Людовик. Ама, какъв, по дяволите, Людовик си ти, прощавай за откровеността !

Обкръжил си се с всякакъв боклук, като башкири, китайци — и се боиш и носа си да покажеш от Кремъл. Това брат, не е власт. Даже Николай II по-честичко се показваше пред народа и народът му крещеше «ура», а на тебе какво ти крещят ?

— Измамници сте вие, — крещят на теб и на Троцки — Да пукнете, комунисти!

Е, какво му е хубавото?

Аз разбирам,ако ти беше крал по рождение— тогава нищо не можеш да направиш : професията задължава . Тогава си седи на кулата и съчинявай закони за поданиците .

Ами че ти — аз те знам теб от Швейцария — ти без кафенета, без тютюнев дим, плаващ под тавана, не можеш да живееш .

Сигурно ти се иска понякога, отново да поседиш в бирхалето, да покрещиш за политика, — ама, къде ти!

И от Кремъл не можеш да излезеш, а и всичките бирарии, неизвестно за какъв дявол ги затвори всичките с декрет № 215523.

Неуютно живееш, брат, живееш по кучешки. Ти си руски потомствен дворянин, а с башкирци все другаруваш, с китайци. И приятел си намерил — Троцки — той съвсем не ти подхожда. Аз разбира се, Володя, не искам да сплетнича, но зная, че той те подтиква към всякакви глупости, а ти го слушаш.

Ако искаш - ето ти моя дружески съвет — изгони Троцки, разпусни този идиотски ЦИК и издай своя последен декрет към руския народ, че ей-на, сгрешил си, за което се извиняваш , че ти си мислил да насадиш социализъм и комунизъм, които на изостаналата Русия «не са ѝ по мярка», така че ти заповядваш на народа да се върне към стария, буржоазно-капиталистически начин на живот, а ти самият отиваш да почиваш на курорт.

Просто и мило!

Ей, Богу, плюй на тази работа , нали сам виждаш, какво се получи: боклук, мръсотия и безобразие.

Трябват ли ти парички ? Пет-десет лири мога да ти изпратя .

Ако искаш — пристигай при мен, ще починеш, ще се полекуваш, а по-нататък можем заедно, нещо друго да измислим — по-умно от твоя марксизъм.

Е, прощавай, брат, поздрави ги там!

Целуни Троцки, ако не ти е противно.

Къде ще си през лятото — на вилата? Нима в Кремъл?

С комунистически поздрав:

Аркадий Аверченко

P. S. Ако ти хрумне да драснеш две думи, пиши: Париж, Елисейския дворец, Милеран, за Аверченко.

 

(Списание «Зарници»,

№ 15, 1921 г. Константинопол)