Ефим УШЕВ

 

+ „Моята цел е да науча изцяло причините за смъртната ми присъда. Ако не успея да се оправдая, ще си наложа наказанието сам“, пише до Пею Шишманов златоградският даскал Анастас Чешмеджиев, попаднал в месомелачката на братоубийствените войни в Организацията…

 

Както анонсирахме преди време в ЗВ, излезнаха от печат два от трите тома за революционното движение в нашата част на Родопите, наричана обикновено Среднородопието. Това са ч. 2 и ч. 3, чиито съставители са проф. Петър Петров и историкът Андрей Печилков от Смолян, разчели всичко от досега неизвестните ръкописи, съхранявани в ДА-Смолян, много от които са писани със специално ползван в организацията шифър.

Сборниците са изключително документални, изнасят се за първи път - писма, окръжни, записки, пълномощни, телеграми, разписки, списъци с лица, от които е искано помощ, списъци с лица, дали пари и пр.), съществували досега в ръкописен формат в нашите архивохранилища. Според един от съставителите, Андрей Печилков, всеки момент ще излезе и най-обемната част от трилогията – том 1.

Тези издания са ценен принос за едно доста подробно осветляване работата на родопските деятели на Македоно-Одринските комитети, действали в Тракия и в частност Родопите, за освобождението и обединението на България. И тъй като много от документите са с произход Даръдере, писани от или отнасящи се за златоградски деятели, те ще са особено интересни за нашият любознателен читател.

По-долу изнасяме „конспективно“ материалите от том 2 и том 3, които са изцяло от 1901/1902г. и в които изрично се споменава наименованието „Даръ дере/Дари и Даря дере“. Като веднага нека кажем, че в някои от шифрованите документи Златоград се споменава с псевдоним „Асеново“, с оглед известна конспиративност, с цел предпазливост при попадане на пощата във „вражи“ ръце.

По-важни лица, споменавани в документите, свързани със Златоград, са Пею Шишманов и Анастас Чешмеджиев, както и поп Ангел Инджов.

Шишманов е роден е в 1876 г. в с. Карлуково (дн. Славеино), син е на Иван Шишмански, негов брат е дългогодишният учител Вълко Шишманов, а първи братовчед му е деецът на ВМОРО Вълко Райчев Шишманов. Учи в родното си село, в Одрин, а след това завършва Пловдивската мъжка гимназия - през 1898-а. След това е юнкер във военното училище в София, където се сприятелява с Гоце Делчев, Даме Груев, Лазар Маджаров, Димитър Матов и др. В 1900 г. заради болест напуска военното училище и става учител в Карлуково. През 1901 е назначен за районен началник на Ахъчелебийския революционен район.

Анастас Чешмеджиев е роден в 1877 г. в пашмаклийското село Устово. В 1900 г. завършва българското педагогическо училище в Сяр (дн. Серес, Гърция), където заедно с Христо Караманджуков започва революционното си дело. В Даръдере работи като учител в 1900 - 1901 г., като организира и първия революционен комитет в града. В 1901-а, след аферата с убийството на Хаджи Нури бей, бяга в България и работи като учител на други места в страна. В Даръдере революционния комитет е поет от поп Ангел Инджов.

Инджов също е роден в Карлуково (дн. Славейно), през 1866 г. Учи в родното си село до четвърто отделение, работи като зидар, а от април 1895 г. е ръкоположен за свещеник в Цариград. В 1899-а влиза във ВМОРО и оглавява революционния комитет в Долно Дерекьой, а през юни 1901 е ръкоположен за свещеник в Даръдере и оглавява революционния комитет в града, след напускането на предишния ръководител, учителят Анастас Чешмеджиев. За него Христо Караманджуков пише: „Поп Ангел бе по-смел от Чешмеджиев, по-ловък, по-опитен, а и населението и организационните люде като към свещеник питаеха първоначално по-голямо доверие“. В началото на юни 1902-а е арестуван при т. нар. „Даръдеренската афера“, осъден от военен съд в Одрин на 15 години затвор и заедно с Александър Филипов, също споменавн и действал в Златоград по това време, е изпратен на заточение в Паяс кале, Мала Азия.

Сега към самите документи

от двата сборника, които ползваме

за настоящата статия.

Още в началото на първия, в писмата на Таню Стоев до войводата Пею Шишманов от 1901 г., се предупреждава за писма на Коруев „със съмнително съдържание“ и се препоръчва „…да се вардите от подобни изменници, защото, както ми се вижда, ще има на няколко души главите да фъркат“. И следва изричното: „Вестниците, които изпращаме, са само за Дари-дере и Гюмюрджине…“ В следващо писмо от с. г. до Шишманов, се информира за изпращани „два ливорвера“, които да се дадат „на куриерите от Дари-дере и Гюмюрджине, но изпратете и дрехите, защото са потребни. Разписката да изпратиш на Диредере“.

От писмо на Георги Попанастасов до Таню Стоев, писано в с. Турчиново (псеводним на Устово) на 14 януари 1901 г., се информира за пристигането на „даридерският куриер“, за когото обаче нямало нищо пристигнало като пратка или съобщения. Затова - „…изпращам ви този наш член, за да му предадете всичко тяхно, като вестници, книги и други комитетски работи. Днес тук пристигнаха книги за прочит от Вълча, та или изпратете някой човек да ги развърже и да отдели част от тях за Даридере, или позволете ми да ги развържа…и да отделя по един екземпляр за Даридере“.

За какви книги става въпрос, обаче, става ясно от един публикуван техен списък, притежаван по това време (01. 1901) от Славейновската организация на ВМОРО, наричана в документите „карлуковска“. Списък, който сам по себе си говори не само за насоките на подготвеност за родопските комитетски хора, но и за насоките и облика на самото въстание, което се подготвя – Илинденско-Преображенското. Защото сред тях са „Последните дни на въстаниците“, „Средногорското въстание в 1876 г.“, Прилепски светци“, „Записки по българските въстания“, „Животът на Александър Македонски“, „Непокорните села в Родопските планини“, „Апостол на свободата“, „Христо Ботев като поет и журналист“, „Положението на Македония след Берлинския договор“, „Васил Левски-Дякона. Кратка биография…“, „Петко войвода, бранител на родопските българи“, „Маронската битка в 1878“…

В записка на Таню Стоев до свещеник Анастас Чешмеджиев от 20. 01. 1901 г. се напътства да се има доверие на „приносителят на настоящето Христо Ив. Караманджуков“, тъй като той е „представител на комитетите в Ахъ-челебийско и Скеченско“ и се изнася в специален списък броя на работниците в двете родопски области, най-вероятно свързани с комитетските дела. От него става ясно, че от Даридере те са 14 души, от Скече – също 14, от съседното селце Габрово – 21, от Еникьой – 25. И т. н. – за още 16 селца.

В писмо на Васил Докторов до войводата Таню Стоев се говори за плъзналия страх сред членовете на организациите – пощата си стои, никой не идва да я вземе, „…в Скеча много е разсипано, Наки се страхува, не искат да ви пишат какво вършат тук. В Еникьой  се препират, немат доверие на никого“.

От събираните пари (най-вероятно за оръжие): „…От Скеча взимах пари от Евтима х. Иванчов 2 лири, деридерци беха с 5 лири, но не дават други.“

В последващо писмо на Христо Караманджуков до местния войвода Пею Шишманов (08. 11. 1901), той казва: „Благополучно пристигнахме в Даръдере. Тук ще останем за неопределено време, но всеки случай ще чакаме куриера. Прати някои нови насам. До вторник вечер Васил непременно ще дойде, тук ще го чакаме. Прати някой нов вестник „Право“ и „Вечерна поща“. Кешиш Първан (бел. ред. – псевдоним на Анастас Чешмеджиев) ви е поръчал за насам календар „Българска Македония“. С поздрав: Смитков“ (бел. ред. – псевдоним на Караманджуков).

Пак от Караманджуков е писмо,

написано в Златоград, изцяло

шифрирано, от което разбираме колко време е пребиваването му тук – пристигнал на 8 ноември, в шифъра по-късно казва: „Сега съм в Даръдере. Смятам да отида в България. Ще тръгна или утре вечер (на четиринадесети вечерта), или пък на петнадесети заранта. Затова не ще бъде зле да пратите в събота сутринта да чака на Въшлявата воденица и да чака докато се разсъмне. И ако не дойда тогава, то в събота вечер без друго от един, последно три-четири часа, ще бъда на воденицата. Затова пак ще оставите един човек. Ако не дойда в събота заранта, ще да правите още едно нещо, именно да намерите човек, колкото да ме преведе през границата. В събота вечерта непременно трябва да мина границата. Довиждане. С поздрав…“ Писмото е датирано 13 декември, т. е. Караманджуков е останал в Златоград 21 дни. Което най-малкото говори, че тук е имал благоприятна среда на съмишленици, с които да обсъжда и работи. Няколко са писмата от Вълчо Антонов и Тота Дончева до Пею Шишманов и Никола х. Петров, в които макар и бегло се споменава Златоград. Така например в едно до Шишманов за изпратени му от него пари, уведомява, че му праща разписка за тях, но от исканите маузерка и бердана няма, но затова пък им изпраща „една къса мартина със сто патрона и завършва: „Размислете по какъв начин ще може да се пренася оръжието за в Даръдере. 14 април 1901 г. П.П. Давам и една кримка с петдесет патрона“.

На 19 април с. г., в писмо пак до Шишманов, Вълчо пише: „В един най-къс срок от време се срещни с п. Анастасов, с когото определете пътя и клаузите за пренасяне оръжие в Даръдере. Прочетете писмото, което съм предназначил за там и в свръзка с него определете всичко. Имайте предвид, че оттук преносвачите ще тръгнат в петък вечерта – утре вечер и същата нощ или сутринта ще са близо до селото ви. Ако намерите за добре, определете мястото, гдето трябва да чакат даръдерци, в писмото за тях.“

(Още от „страниците“ – в следващия брой)

(Бр. 4/2023 на „Златоградски вестник“)