Ружка БРАТАНОВА

 

Преди 15 години. Нова съм във Франция. Разбира се, че не съм дошла с торбата с пари, а едвам събрана сума за път и за един месец, докато моя мъж почне да получава заплата. Наехме апартамент, сметката за наем, ток, вода, градинар, чистачка... 1 500 евро. Нисък блок, три етажа, стълбището постлано с мокет. Винаги чисто, проветрено, цветята полети. Приятно.

 

Връщам се в България през ваканцията. Събрание на входа. Мътно време, ама чак пък сиромашия не беше. Ама хората едни мрачни, настръхнали, като те погледне и в очите му четеш злоба, омраза до ненавист и желание за мъст. Понеже познавам добре манталитета на българина и знам, че не обича да плаща /водеше се спор дали да се наеме частен домоуправител/. Никой не ще да наемем домоуправител, да ни оправи входа, не му се дават пари. Питам имаме ли счетоводител във входа. Охооо, там 3-ма. ОК. Айде уважаеми хванете молива и смятайте кое ни е по- изгодно всеки сам да чисти, с дежурства, да наемем чистачка или да си платим на някой друг да смята вместо нас и да ни върши работата. Че като гракнаха срещу мен, гледай я ти, французойката, мокет й се прищяло на общото стълбище? А бе, чакайте бе, дами и господа. Вижте си разположението на спалните. Всичките Ви спални са направени до стълбището. Чувате ли тракането на входната врата, която затваряте с крак, тракането на дамски токчета, набиването на крак на всяко стъпало от тежки мъжки обувки /не смея да изрека, че нямат и култура на поведение, че жива ще ме изядат с парцалите барабар/. Веднъж ще дадем пари, ама ще си обезшумим спалните.

- Няма да ни даваш акъл!

- Добре, няма да Ви давам, ама може ли да предложа нещо друго?

- Предалагай си кой ти пречи?

- До всеки апартамент има общо помещение за чистачката, които всеки е превърнал във втора маза на етажа си, а е обща част. Да наемем фирма и да я ползваме за друга цел. Да оправим инсталацията на парното, от вертикална да е хоризонтална, в стаичката ще са топломерите отделно за всеки апартамент и ще спестим пари от общата абонатна станция, за която Топлофикация не само, че не плаща наем, ами ни събира пари за поддръжка. Какво поддържа само тя си знае.

- Ама коя си ти, че ще ни даваш акъл? Те тез неща се решават на фирмено, общинско, държавно ниво. Я, я гледайте тая,бе! Кога стана калайджийка кога й почерня гъз@!?

Охо, не искате да мислите, готов акъл не щете, ще Ви видя аз Вас с тоз акъл, дето го имате до къде ще Ви докарат фирмите, общината и държавата щом оставяте на тях те да Ви правят сметката. Стой па гледай, Ружо, колко и какъв му е акъла на тоз народ, и на авторитетите във входа...

Топлофикация не само, че им влезе в мазите и си направи абонатна станция без наем, ами даже плащат и за поддръжката й. После им тури топломери на радиаторите, дето нищо не мерят, /за украшение и пари/ и ги пуснаха с обувките в холове и спални. Чисти домакиньо, с прахосмукачката, с парцала, че да ти дойде акъла в тиквата, хем проста, хем инатеста.

Блока ни е на ъгъла на улицата. Широко, място бол, бъзе и коприва, а между тях боклуци. Сама им изринах боклуците. Сама пазарих самосвали с пръст. Копаят в съседен квартал, спирам самосвалите и питам де ще карат чернозема? На боклука. Какъв боклук, бе, я ела и го изсипи ей тук, на 50м, да заравним един терен!

- Готов, таман няма да горя бензина бъдева!

- Колко ти струва курса?

- Нищо не ти струва. Той е платен да изхвърлям. Като гледам още 5- 6 самосвала пръст ще трябва, ако искаш да го заравниш хубаво, щото пръста се сляга. Да ти докарам ли пак?

- Карай не питай!

- Ей, булка с теб ще направим далаверата, за мен бензина, за теб чернозема. Речено сторено. Подравних пръстта. Гледам на съседната улица оправят тротоара с нови плочи.

- Майсторе, старите какво ще ги правите?

- На сметището на Леденик, к,во да ги правим?

- Може ли да не ходите чак до там, а да ги докарате ей тук, до кюшето на оня блок отгоре?

- Че що да не може. Тъкмо няма да ходим до Леденик, нито ще плащаме за сметище. Като ги наизвадим всичките, до една ще ти ги докараме. Речено сторено. Докараха ги, разтовариха ги, а аз почнах да правя алеи, ще правя парк. Ей тъй, за кеф и хубост.

Стоят на балконите, пушат цигарите, струват ми сеира и ме замярат с кесии с боклука си. Бачкам си аз и си викам, а бе като видите Вие цветята, ще кандисате.

Как мислите дали кандисаха или им дойде вторият акъл? Нищо не им дойде, само им излиза от очите злоба и омраза, от устите гущери и змии. Започнаха между съседска война. Всички срещу един. Апартамента ми е на първият етаж и всичката им свинщина пред очите ми. Всички са чели "Тримата мускетари". "Един за всички, всички за един". Възхищавали се, но са забравили. Сивото ежедневие създадено от самите тях е убило душите им, вкуса им към живота. Преждевременно остарели. Няма ги партийните и комсомолски събрания да им дърпат ушите, ударили го на криворазбрана цивилизация и демокрация, демек слободия. Остарели, одебелени, просмукани от мързел и ракия, и проклетия.

Аз чистя, те ме замерят.

Дошла никаквицата ред да ни прави!

Посади моя мъж 3 череши, майка ми смокиня, свекърва ми лози и цветя. Дигна моя мъж един асмалък за чудо и приказ. Заминахме гурбетчиите с надеждата, че като берат череши, ще се намери един напролет да ги вароса, друг да обере гроздето и да подреже асмалъка.

Връщам се и нямам търпение да видя градината. Един мъкне гредите от асмалъка, черешите с окършени клони като птици със счупени криле...вандалщина...Представих си как са злорадствали когато децата им са чупили клоните на черешите, мъжете им крадили гредите...градината като бойне поле. Изскубани чемшири /играх си да правя лабиринт на едно от полетата. Няма алеи, няма плочки. Нищо няма. Само разруха.

Събрах им боклуците за последно, дадох апартамента на фирма да го продава. С парите си купих къща на село и се преродих. Няма ги тарторите на входа, няма ги клюкарките, няма ги простаците! Само птичият хор нарушава тишината, а двора заринат от опадали орехи, круши, сливи, дюли, джанки...

Айде, Ружо, и сам воинът е воин. Сега имаш мегдан да си работиш и да си свиркаш, и майната им на тъпаци и простаци. Да де, ама те като опразнили селата, натикали се в града. Карат на червено, натискат газ и клаксони. Имаш ограничение на скоростта, спазваш я, а отзад говедото те притиска. Изпреварвайки те, чуваш: " Как караш, ма, овца? Да ти ...майката смотана!" и се блъскаш неволно в невидимата стена на простака, въоръжен с бухалка, метална тръба, пистолет, нож, готов всеки момент да ти свети маслото, ако реши, че си му драснал бронята на Аудито или БМВ-то. П.ешеходец да си, на пешеходната пътека ще те убият, даже и тротоар не те спасява...Нищо, не може да спре простака! Единственото спасение е да не го срещаш. И не изчезват, а се множат неистово като хлебарки, защото простотията и простащината са заразни като туберкулоза, като СПИН, като КОВИД, а срещу тях ваксини няма.