+ Слово, прочетено в празничния ден пред барелефа на ген. Черевин в Златоград

 

Ефим УШЕВ

 

Драги ученици, уважаеми съграждани!

Както е казано, историята си е история, тя е такава, каквато се е случила и ние трябва да я приемаме и гледаме на нея именно като такава. А тя за нас, на днешния ден, който от няколко години отбелязваме като ден на първото златоградско освобождение от вековното османско владичество, е именно каквато се е случила и има следните очертаващи се линии.

 

През месец януари 1878 г. се водят последните боеве за изхода на решителната за бъдещето на България Руско-турска война. След разгрома на османската армия при София и Пловдив и освобождението им същия месец, руските войски започват настъпление в Родопите. Големи сражения има край редица градове, след тях е пресечен пътят за отстъпление на турската армия към равнината.

Така османските войски са принудени да се изтеглят на изток към линията Асеновград-Хасково-Кърджали, а после - по поречието на Чепеларска река към Гюмюрджина. Основна роля в тази военна операция изиграва ген. Пьотр Александрович Черевин, приближен на руския император, произхождащ от известно благородническо семейство.

В Руско-турската война той първоначално участва в Западния отряд под командването на ген. Гурко, а към края на сраженията поема военна бригада под свое командване. Настъпват стремително в Родопите и на 14 януари превземат с. Павелско. Още същия ден ген. Черевин заповядва на войските да продължат към Чепеларе.

В негов доклад до ръководещия военните действия генерал от 16 януари, той съобщава за сражения с неприятелски отряд и изпращане на заловени пленници в Наречен. На следващия ден бригадата продължава похода през Рожен към Устово, освобождавайки разграбеното и опожарено вече с. Соколовци.

На 17 януари 1878 г. руската кавалерия навлиза в Устово, посрещната с възторг от местното население. Според местния учител Стою Шишков, веднага е сформирана местна администрация, а ген. Черевин още на 18 януари завзема Долно Райково и Пашмакли, а после настъплението продължава на изток. Целта му е да се съедини с основните сили на руската армия, завладели по това време Одрин.

При с. Палас, днешния Рудозем, казаците настигат колоната на отстъпващия Фауд паша и в битката загиват повече от 300 турски войници. Следва 50-километров тежък поход и на 19 януари достигат някогашното Даръ дере.

Всичко това знаем от онази ръкописна бележка върху страницата на Молитвеника в църквата „Св. Георги“ в Златоград, написана от местния свещеник Андон Кузмов, както отбелязва неговата племенничка в спомените си.

„На 19 януарий 1878 лето, влезоха в града ни руски войници, часът осем и половина по турски“ – гласи бележката. Посрещнати като освободители с хляб и сол, войниците са настанени в повечето по-големи златоградски къщи, самият ген. Черевин отсяда няколко дни в Нашевската къща, където днес е неговият паметен барелеф.

Разбира се, всичко това не трае дълго, защото през лятото на същата година следва Берлинският конгрес, според чийто договор завинаги се задрасква Обединена Санстефанска България, Златоград със Средните Родопи и Македония отново остават в границите на Османската империя. Още цели 34 години, когато ще настъпи освободителната за Златоград и Родопите Балканска война, с денят 8 ноември 1912 г., оставил завинаги Златоград в пределите на Майка България.

Драги златоградчани!

Днес, когато Русия води една жестока и кървава, а още по-важно – изключително безсмислена завоевателна война с украинския народ, когато подлага на планомерно и съзнателно унищожение съседната украинска държава, най-малко ни отива и приляга да изразяваме свое преклонение и някаква признателност пред нея, независимо какъв е повода за това.

Някога народният поет Иван Вазов, обръщайки се в свое стихотворение към руските войни, горестно написа:

 

О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте

дошле на полята балкански,

немили, неканени гости?

 

Вий някога знаме Христово

развехте за благо човешко –

Строшихте ни игото тежко,

а днеска ни носите ново.

 

Затова, на днешния ден, когато преди 145 години за малко сме се почувствали свободни и независими, имаме пълно право и основание да пожелаем независимостта и свободата на всички останали народи, да пожелаем пълна победа на отбраняващия се от руския нацизъм героичен украински народ, когото очакваме като силен бъдещ член на Европейския съюз и НАТО.

Слава на Украйна! Свобода за украинския народ!

Да живее България!

 

(Бр. 2/2023 на „Златоградски вестник“)