Асен АСЕНОВ

Най-големият дарител в българската история и личният ми национален герой - Евлоги Георгиев, е бил буквално изхвърлен от Второто Народно събрание, с обвинения за двойно гражданство. Даже преди да дочакат отговора на Руското правителство колегите му в Парламента са гласували прекратяването на мандата му като депутат... Евлоги Георгиев напуска страната и никога повече не се връща.

Никога не заживява и в къщата си в София, която току-що построява. Знаете ли коя е?

Ако не - научете, защото днешното ѝ превъплащение е чудесна метафора за това каква е съвременна България. Въпреки всичко, след смъртта си Евлоги завещава почти цялото си гигантско наследство на България. Богатството му, ако не се лъжа, надвишава БВП на страната ни по това време...

Разбира се, че успяваме да “разкажем играта” на това наследство. Например, успяваме да не изпълним изричното условие по завещанието му Софийският университет (чието построяване е 100% финансирано от него) да се казва “Евлоги и Христо Георгиеви от град Карлово”.

Забравяме бързо за Добродетелната дружина, която се финансира 50% с негови средства и плаща европейското образование на стотици българи преди Освобождението.

Забравяме бързо, че Евлоги финансира с лични средства бюджета на Министерството на образованието в първите години след Освобождението.

Забравяме даже, че финансира Руско-Турската Освободителна война....

За тези, които знаят тази история, неизменно ще възниква въпроса: Струва ли си да се жертваш за България?

Затова всички, които продължават да го правят за нас, заслужават целия ни респект, независимо колко междинни битки ще загубим заедно.

България може много повече!

(Бр. 1/2023 на „Златоградски вестник“)