Владимир ПАВЛОВ

През 1920 г. малко преди френското командване да предаде “Междусъюзническа Тракия” на Гърция е извършено преброяване на населението. Районът на Беломорска Тракия, в който живее многобройно българско население, е разделен на шест околии. В тях има 110 селища, със 7311 български семейства. Най-много българи има в Гюмюрджинска околия - 14 794, от всичко 64 951 души население.

Следващата околия по брой на българското население е Дедеагачката, с 11 543 души население, от всичко 16 317. Което показва, че районът е с преобладаващо българско население. В района на Софлу живеят 10 998 души българи, от всичко 21 250 души население, т. е. 50% от населението на околията е българско. Най-малоброен е българският етнически елемент в Димотика, където българите са 4956 души, от всичко 26 313 души население и Ксанти – населен с 1591 българи, от всичко 48 666 местно население.

Посочените данни са от преброяването на населението на Западна Тракия, извършено под контрола на Главния щаб на населението на Западна Тракия, 22 април 1920 г. Подложено на репресии от страна на гръцкото управление, българското население от Западна Тракия започва масово да се изселва в пределите на България, по легален и нелегален път. Под ударите на решенията на Конвенцията в района на Западна Тракия попадат общо 54 092 българи, от всичко 204 690 души население, според данните на преброяването. От тях 5213 семейства с 24 557 души напускат родните си места и преминават в България.

Според същите данни на френските власти, във времето след октомври 1919 г., до 1 март 1920 г., от Западна Тракия, се изселват 20 000 българи към България, 22 000 турци, които се отправят към Турция, а в района влизат 23 000 гърци.

В своето изследване “Обезбългаряването на

Западна Тракия”, Ан. Разбойников посочва:

„...Едновременно с това са ставали и масовите размествания и заточавания на българите. Така по-лесно е ставало ограбването на цялата им стока, покъщнина и завземане жилищата им. Българите са били заточвани главно в следните беломорски острови: Крит (в градовете Канея и Ретимо и в изоставените казарми на пристанището Суди), въ Милос (от Цикладските острови има само 162 кв. км., с 6-7 хил. ж.), в Китера (Цериго), въ Митилин, в Хиос. Други са били изпратени в градеца Каламата, южния Пелопонес. Но най-големи маси са били заточени в селата на околиите Волоска, Лариска, Фарсалска и Велестиноска, в северна Гърция, или на о-въ Крит. По изчисления, близу 25 хиляди души българи от Западна Тракия са били изпратени на заточение. Това прави половината от останалото българско население в страната, след гръцката окупация.

Най-много са изстрадали околията Гюмурджинска, Дедеагачка и Суфлийска, понеже от другите околии на Западна Тракия българите по-лесно избягали още в надвечерието на гръцката окупация. Много от заточениците са измрели от глад и мизерия, особено старците и децата. В Лариска околия от с. Домуздере са умрели около 200 души, само на 147 души научихме имената. Най-много жертви са дали масово изселените и заточени села Домуздере, Доганхисаръ, Еникьой, Чобанкьой, Калайджидере, Дервентъ и др. Има измрели цели семейства. Смъртта е косила българите и след завръщането им по родните огнища в Западна Тракия, особено през зимата на 1924 г. Селата си намерили разграбени и опустошени. Понеже ги подпомагали с брашно, предполагат, голямата смъртност, след завръщането, се е дължела на недоброкачественото или дори на отровното брашно, по подобие на ярма, което им раздала гръцката власт...”

(Бр. 22/2022 на „Златоградски вестник“)