Ели ИВАНОВА

 

 

Посещавали сме няколко пъти района на селата Триград и Ягодина, разположени в Западните Родопи на 20 километра едно от друго, и все сме намирали по нещо ново там. Така беше и тази година, когато наскоро за последно обиколихме някои от познатите места и открихме нови. Основната ни цел беше Дяволската пътека с подходи от Борино и Буйновското ждрело край Ягодина, но някак не можахме да се въздържим и след нея отскочихме до Триград.

 

Освен с невероятно красивите си природни забележителности, районът на Триград и Ягодина зае трайно място в сърцата ни още при първото ни посещение, като място с много мили и гостоприемни хора.

 

Триградско ждрело

 

То е пролом на река Триградска, протичаща в района на село Триград в Западните Родопи. Дължината на каньона е около 7 км. Тесният Триградски каньон на реката с високите отвесни скали ви посреща няколко километра преди Триград.

 

Чешма и водопад преди Триград

 

Обожаваме водопади и именно това беше изненадата при последното ни ходене до Триград. Водопадът се намира вляво от шосето, малко преди селото. За ориентир, там има чешма и отбивка край нея. Водите му се стичат от високо на отсрещния бряг на реката и се вливат в нея. Също така, има вероятност този водоад да пресъхва в летните и есенни месеци. При последното ни посещение обаче, Триградският водопад беше в силата си.

 

Пещера Дяволското гърло и

водопадите на река Триградска

 

Дяволското гърло е вертикална (пропастна) пещера, формиралa се в следствие пропадане на земните пластове. Намира се малко преди Триград. Естественият вход на пещерата, който сега е изход за туристическия маршрут в нея, прилича на дяволска глава, в която се изливат водите на река Триградска. Предполага се, че именно това е пещерата от легендата за Орфей и Евридика, според която след горещите молби на Орфей, богът на подземното царство Хадес освободил любимата му Евридика, но с уговорката Орфей да не се обръща назад, докато не излязат от пещерата. Орфей обаче се обърнал и любимата му Евридика завинаги останала в подземното царство.

Освен с „дяволския“ вид на входа, името на пещерата Дяволското гърло е свързана със странния факт, че каквото влезе в пещерата, сякаш се поглъща и не излиза от нея. Правени са много опити с различни предмети, останали завинаги в огромната паст на пещерата. През 1968 г., когато река Триградска прелива, тя отнася в Гърлото над 300 кубика дърва, които така и не излизат. След входа на пещерата реката буквално се излива в нея, падайки от над 40 метра височина в огромна галерия, наречена „Бучащата зала“, протича през залата и пропада в сифон с дължина по права линия около 150 метра. След това реката напуска пещерата през 60 метрова галерия. Правени са опити с оцветяване на водата, като вместо за очакваните няколко минути, боята се появява на изхода за близо 2 часа, което по изчисления показва, че е изминала близо 30 километра.

Пещерата е проучвана от 1961 г. насам. За съжаление, при един от опитите за разгадаване на голямата загадка на Дяволското гърло, загиват двама млади леководолази, чиято паметна плоча е до шосето, в участъка между туристическите вход и изход на пещерата. Пещера Дяволското гърло е част от 100-те обекта и е облагородена. Туристическият маршрут в пещера Дяволско гърло се движи точно обратно на течението на водата. Влиза се през изкуствено прокопана галерия, която отвежда до Бучащата зала, а след това по 301 стъпала туристите се изкачват до самото Гърло – вход на пещерата. А там, след като излезе човек от Дяволското гърло, може да се наслади още колкото си иска на бушуващите води на реката, образуващи още водопади и бързеи.

 

Харамийската

пещера до Триград

 

За разлика от Дяволското гърло, това е необлагородена пещера. Намира се близо до Триград, в Триградското ждрело, долу-горе срещу входа на пещера Дяволското гърло, но входът й е разположен в скалите значително по-високо. Посещението на Харамийската пещера е истинско приключение. Входът ѝ е труднодостъпен и е разположен на 20 метра над земята, в отвесна скална стена. Влиза се с обезопасителни въжета, под зоркия поглед на опитни водачи.

След трудното изкачване във входната открита галерия, се преминава през още няколко малки галерии, което представлява нещо като почивка от изкачването и събиране на сили за следващото екстремно пещерно изживяване. Осветяването на маршрута идва от мощните фенери на водачите. Второто екстремно преживяване в Харамийската пещера представлява спускане от височина близо 50 метра по въже от малка дупка на тавана на огромна пещерна галерия. След това се излиза от пещерата, прекатурва се пеша скалния венец и по пътека се слиза към шосето за Триград. Пътьом се минава през малка проходна пещера. Истински екстремен туризъм! Ако човек има страх от високо, тъмно или тясно, посещението в Харамийската пещера е точното лечение.

Ако се питате как да се облечете за приключението в Харамийската пещера край Триград, ето моя съвет – облечете си дрехи с дълги ръкави и крачоли, но все пак леки. Дългите части са, за да ви предпазят от ожулвания. Имайте пред вид, че може непоправимо да изцапате и протриете дрехите, така че, изберете такива, за които няма да ви е жал. Инструкциите за влизане в Харамийската пещера може да намерите на масичките пред Дяволското гърло.

 

Чаирските езера край Триград

 

Чаирските езера са няколко живописни езера на фона на високи хълмове в Западните Родопи в района на Триград. Езерата се намират в едноименната местност Чаири, на 1400 м надморска височина. Пътеката към Чаирските езера започва от голяма беседка, с камина и чешма вляво от шосето, малко преди тунелите на Триградско ждрело. Пешеходният преход до езерата отнема близо два часа, в посока в зависимост от темпото. Маршрутът в по-голямата си част представлява черен път по протежение на не по-малко красивото с надвесени скали над пътя ждрело на река Чаир дере. В последния си участък маршрутът е тясна планинска пътека нагоре по хълма. Преходът не е труден, само в края на маршрута изкачването по хълма е леко стръмно, но е сравнително кратко и се взема за около 20 минути. Там до езерата има голяма чешма и туристическа база с тяхното име – Чаирски езера.

 

Ягодинска пещера

 

Това е една от най-красивите пещери в България, заради многобройните си и чудати, типично пещерни форми и образувания. Намира се в Буйновското ждрело, близо до село Ягодина, откъдето носи името си. Пред нейния вход има интересен римски мост, който поне за мен наподобява известният Дяволски мост край Ардино в Източните Родопи. Пещерата също е част от 100-те национални туристически обекта.

 

Ягодина и съборът

 

Всяка година в първия уикенд на септември, на поляните над село Ягодина, под Орлово око, се провежда събор на народното творчество, по време на който се представят различни фолклорни оркестри и певци и се вият кръшни народни танци и хора. Преди няколко години, когато се изкачвахме до панорамната площадка Орлово око, и по-точно на връщане към колите си, които бяхме оставили на поляните над село Ягодина, имахме невероятната възможност да бъдем част от събора (като публика и участници в общото хоро). Бяхме силно впечатлени от фолклорната програма и изпълненията на участниците. По съдържание, фолклорният събор в село Ягодина много прилича на Роженския събор до Пампорово.

 

Панорамна площадка

Орлово око над Ягодина

 

Панорамната площадка Орлово око в Родопите е изградена на връх Св. Илия, който е шапката на висок хълм над село Ягодина в Родопите. От площадката може да се насладите от високо на красиви гледки към Буйновското ждрело и на тясното шосе, което се вие долу в ниското като змия. Виждат се също много близки и далечни хълмове. До площадката може да стигнете с някой джип – там на място в Буйновското ждрело се предлагат не един и два, които да ви извозват срещу определена сума.

Ако обаче сте любител на активния туризъм и чистата природа, знайте, че не е много трудно, а и е доста по-приятно, да стигнете до панорамната площадка Орлово око пеша. Тръгва се от покрайнините на село Ягодина и се върви пряко нагоре по хълма. Няма някаква трайно обособена пътека, но няма и как да се изгубите. Посоката е право нагоре, разклонения няма. Но пък има красиви родопски гледки. Пеша се стига за около час. Все пак, следете прогнозата за времето. Няколко съвета за пешеходно изкачване до Орлово око: не е удачно да се ходи там в лошо време с гръмотевици; тръгвайте нагоре пеша, ако сте добре физически – хълмът е стръмен и денивелацията е голяма; подсигурете си добри планински обувки – на места там е хлъзгаво, дори и в сухо време.

Когато ние се отправихме по хълма към Орлово око, бяхме в лека конкуренция с козите – кой ще се качи по-бързо…

 

Дяволската пътека

до Триград и Ягодина

 

Дяволската пътека е една от най-интересните екопътеки в Родопите, защото съчетава красиви гледки и екстремни преживявания, които са достъпни за всеки. Но имайте пред вид, че маршрутът на Дяволската пътека и нейният Малък кръг е съизмерим с планински маршрут за изкачване на висок връх и по тази причина човек трябва да тръгне добре подготвен по него. Изминавайки Дяволската пътека, ще опознаете красивото ждрело на река Чатак дере, ще се полюбувате на Буйновското ждрело, ще минете по множество дървени мостчета и стълби, ще почувствате пръските на няколко водопада и ще видите отдалеч панорамната площадка Орлово око, изкачвайки високия Тепе баир.

 

Към Дяволската пътека има два подхода – от покрайнините на село Борино и от Буйновското ждрело. Това беше последното място в списъка ми от забележителности край Триград и Ягодина. Ако имате повече време, бих ви предложила да отскочите до Девин и тамошната екопътека Струилица – още една супер интересна пътека, с красиви водопади и гледки, голяма част от която минава в каньона на река Девинска.

 

(Бр. 22/2022 на „Златоградски вестник“)