Емил СОКОЛОВ

 

Тези дни излезе програмата на ПП-ДБ. Аз обаче винаги съм смятал, че кандидатите за народни представители са длъжни да представят и лична програма с техните идеи, приоритети и каузи.

 

ОБРАЗОВАНИЕ и НАУКА

 

На първо място българското образование има нужда от внимателно преработване на учебните планове, програми и учебници така, че да се наблегне по-малко на количество и повече на качество. Децата нямат нужда да рецитират факти, а трябва да се научат да мислят критично.

За целта трябва да престанем да изискваме от учителите да бъдат чиновници, а да им дадем свободата да бъдат учители. Неизменна част от това е и нуждата да осигурим на българските учители достойно заплащане и условия на труд. Бъдещето на науката и иновациите са младите учени. Политиката в сферата на науката трябва да създава възможности за младите учени да популяризират откритията си на международни конференции, да публикуват в престижни журнали и да са конкурентни на колегите си в Европа.

 

Конкретни предложения и политики:

 

1. Намаляване на административната тежест на учителите, за да бъдат учители, а не чиновници. Гарантиране на достойно заплащане на учителите и създаване на нови програми за квалификация, с цел насърчаване на тяхното развитие в сферата на образованието.

2. Предоставяне на социални осигуровки и майчинство за докторантите и признаване на всички видове докторантури като трудов стаж. Възможност за докторантите да преподават в 11-ти и 12-ти клас, за да натрупат педагогически опит.

 

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

 

Жените и децата бяха пренебрегвани твърде дълго и това трябва да спре. Държавата и обществото ни са длъжни да осигурят защита и сигурност на най-уязвимите групи, защото грижата за ближния е основна характеристика на всяко модерно европейско общество.

Децата трябва да бъдат мотивирани и подкрепяни да останат в училище, за да израснат като щастливи и удовлетворени личности и професионалисти. За целта трябва да ги обградим с възможно най-много добри примери и да им дадем достъп до ресурси, които да помогнат на тях и родители им да планират бъдещето си. За да расте и да се развива България, трябва обаче първо да се погрижим за най-малките. Ранната грижа за децата и подпомагането на техните родители са начинът да подарим на следващото поколение и на страната ни едно по-добро и по-сигурно бъдеще.

 

Конкретни предложения и политики:

 

1. Безусловна подкрепа за приемането на Националната стратегия за детето и допълненията в Закона за домашното насилие, които трябва да бъдат два от стълбовете на социалната политика в България през следващите няколко години.

2. Приемане на конкретни мерки против отпадането на децата от училище, с акцент върху развитието на менторски програми, повече възможности за кариерно развитие и ориентиране и насърчаване на децата да участват в различни форми на ученическото самоуправление.

3. Разработване и прилагане на работещи програми, насочени към ранна грижа и образование, закрила на детето, обучение и подкрепа на бъдещи родители, откриване и подпомагане на родители с ниска степен на или без образование. Тези мерки, наред с много други, ще допринесат за създаването на безопасна и подкрепяща среда, от която се нуждаят децата днес.

 

ДЕЦАТА и КУЛТУРАТА

 

Децата ни трябва да знаят кои са и откъде идват, за да се гордеят с това. Ученическите дебати са начинът те да се запознаят и сформират мнение по значими обществени теми, за да израснат като активни и будни граждани.

Българските музеи и читалища са национално богатство, но е подигравка да бъдат финансирани според това колко е голяма сградата и други второстепенни характеристики. Финансирането трябва да се обвърже с брой осъществени проекти с училища и университети, които допринасят за развитието на местната култура и родолюбие.

Историята, културата и езикът ни са съвкупност от емоции и спомени, до които трябва да се докоснат най-много хора. Точно затова дигитализацията на българското културно наследство трябва да се превърне в приоритет, за да може и българите зад граница и техните деца също да могат да се докоснат до него.

 

Конкретни предложения и политики:

 

1. Поставяне на ученическите дебати като метод в центъра на часовете по Гражданско образование и Философия, за да може младите хора да се научат да мислят критично и да сформират мнение по важните обществени въпроси.

2. Допълнително финансиране и насърчаване на музеи и читалища да работят заедно с училищата по интердисциплинарни проекти и местни каузи и теми, за да бъдат децата ангажирани с проблемите на общността.

3. Ускорена дигитализация на българското културно наследство, за да бъдат българската култура и език популяризирани извън България и използвани за засилване на връзките с българската диаспора в Европа и по света.

 

Защо образованието е приоритет

за мен и какво трябва да се промени

 

Радикални реформи са нужни в българското образование и те не бива повече да се отлагат. Всяка година слушаме как българските ученици са на дъното на класациите за функционална грамотност, аналитично и критично мислене. Именно наборът от тези умения и компетентности позволяват на един човек да се справи успешно с реални житейски ситуации в съвременното общество. Това включва дори умението да се грижиш за собственото си здраве, което пандемията показа, че масово липсва в нашето общество.

Някои ще кажат, че българските деца се справят блестящо на международни състезания по математика и други точни науки. Така е, но това са чудесни изключения. Според последните данни на PISA (Programme for International Student Assessment или Програма за международно оценяване на учениците) 46% от българските деца са функционално неграмотни. С други думи, те не правят връзка между знания и практическо приложение, не могат да ползват запаметеното, за да се справят с основни житейски ситуации и нямат уменията, които работодателите търсят в учениците след завършване на средното им образование.

Тази статистика ни казва, че за 12 години българската образователна система не прави почти нищо, за да гарантира на децата успешна реализация. Това е така, защото освен че е архаична, образователната ни система няма ясна концепция за бъдещето. В момента българското образование не подготвя кадрите, които ще са нужни на България в следващите 20 и 30 години, а се опитва с леки козметични промени да отбие номера. Повечето промени досега не са истинска реформа, а преливане от пусто в празно, което обаче в бъдеще ще доведе до сериозни социални, икономически и дори политически проблеми. Просто е - неграмотните деца се превръщат в непълноценни и неудовлетворени възрастни. Няколко са нещата, които можем да променим още сега, за да започнем да постигаме по-добри резултати.

Първо, изключително важно е децата да работят по групи през 60% от времето в часовете. Това е начинът да обсъдят наученото, да го изпробват и да го приложат, за да решат заедно някакъв проблем. Умението да работиш в екип е нещо, което децата ще правят през целия си живот. Те трябва да се научат да го правят добре още в училище. Например, когато са в групи, по-силните деца помагат на по-слабите, което освен че развива умението им да комуникират ефективно, ги учи на отговорност и грижа за околните. Децата трябва да имат възможност да работят по проекти и да прилагат знанията си по няколко предмета. Така наречените интердисциплинарни проекти дават възможност на учениците да се фокусират върху постигането на конкретна цел, докато в същото време упражняват и прилагат знания и умения от няколко научни дисциплини. Например, с 6-ти клас тази година направихме проект за Византия, в който комбинирахме история, английски и изкуство. В часовете по английски децата се учиха да пишат и говорят за Византия, използвайки правилната историческа лексика. В часовете по история пък обсъждахме политически, икономически, социални и военни въпроси на английски, дебатирахме и разигравахме кратки исторически сценки. За да са по-реалистични сценките, в часовете по изкуство учениците изработваха мозайки, плакати, декори и всякакви други неща свързани с Византия и християнството. По трите предмета фокусът беше един – Византия, но знанията и уменията, които децата придобиха, бяха най-разнообразни, като имаха възможност да ги упражняват във всеки един час. Такива проекти могат да се правят, комбинирайки всякакви предмети – математика, физика, биология, география и други.

Второ, учебните програми трябва да бъдат променени възможно най-скоро. Броят на темите и уроците трябва да бъде намален, а броят на часовете поне по основните предмети да се увеличи. Например - седми и десети клас покриват едни и същи теми по история. В двете години се очаква от тях да се запознаят с исторически събития, обхващащи няколкостотин години. Това е абсурдно. Трябва да се набляга не на количеството, а на качеството в усвояване на знания. В учебника за седми клас, когато се обсъжда Първата световна война, никъде не се споменава името на генерал Владимир Вазов – героят от Дойран. Това показва тотално неразбиране на националната ни история и защо тя е важна. Нейното значение е именно това, че историята играе ключова роля в социализирането на децата и изграждането на тяхната българска идентичност. По-добре е децата да познават по-малко периоди, но да учат за тях в дълбочина и да имат възможност да изградят националната си идентичност, отколкото да се препуска по материала и едни и същи неща да се учат в различни години с надеждата, че нещо ще остане в главите на учениците. Този метод на презастраховане единствено затормозява децата. На тях не им става ясно защо учат едни и същи неща два пъти, като и двата пъти не успяват да се запознаят с темите подробно, а се препуска повърхностно през тях.

Трето - от изключително значение е дигитализацията в образованието да продължи. Деца и учители трябва да могат да ползват различни функции и възможности, с които дигиталната среда разполага. Таблети, интерактивни табла и всякакви аудио-визуални материали са необходими в класната стая, както и извън нея. Все пак вече сме в 21 век. Крайно време е музеите и културните институции също да се дигитализират. Много е важно да се работи върху изграждането на медийна грамотност, за да се намалят вредните ефекти от дезинформацията и фалшивите новини.

Дигитализацията позволява още да се противодейства и на плагиатството. Децата от малки трябва да знаят, че плагиатството е неприемливо и подлежи на санкции. В България това е огромен проблем, който съществува дори по върховете на академичните среди. За да се справим с него, трябва да възпитаме децата да уважават чуждия труд и да са безкомпромисни по отношение на академичния интегритет.

 

(Бр. 6/2023 на „Златоградски вестник“)