Неколко коледни песни и слави от Прилепско, записани от Марко Цепенков и издадени в първия брой на "Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина", през 1889 г.

 

Детински песни за бъдник:

Збираiте се дечиньа,

стрет село на греiачка.

Огон да си палиме,

за да се изгреиме.

Оти после ке одиме,

Коледа да викаме,

костенье да збираме,

за Бадник да iадиме,

Божик да го чекаме

и прасе да iадиме.

Колете бре, селани,

дебелите кървнаци,

оти Божик ке доiдит

у секого на гости.

 

Коледето току-речи и по селата го праат, како и во градот. Во Крушоо коледарчинята викат вака:

 

Коленде, меленде,

старава година.

Цинци, кака,

отвори ми врата,

дай, бабо, колака.

 

На свършуването Коледото, децата ке речат една песница вака:

 

Утре внечер – бадник вечер,

кой го има, ке го тучи,

кой го нема – ке го лижи.

 

По селата баднико го праат поеке от градо. Вечерта ке клаат еден котел костене да варат, за да ядат. Водата от костенето едни я тураат во дървенико, велейкум вака:

 

На ти църнило,

дай ни белило!

 

Тоа кажуват, за да излези гламницата от пченицата и да биди бела...

 

(Бр. 21/2022 на „Златоградски вестник“)