+ Или какво да очакваме и ние в Родопския вилает и ще ни замирише ли отново на тежка изборна „текстилска” воня...

 

Ефим УШЕВ

 

 

Наскоро семинар по образователни проблеми имаха в Златоград преподаватели от филиала на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” в Смолян. Тъй като в него участваха и някои мои някогашни колеги, сега преподаватели на студенти, обадиха ми се да се видим.

 

И от дума на дума, когато заговорихме и за избори (а по същото време в Парламента ставаха скандалите с промяната на изборния кодекс и връщането на хартиената бюлетина), ми казват за случай, когато тяхна студентка, член на ДПС и на секционна избирателна комисия на минали избори, най-откровено им казвала, че трябва да се ходи и да се гласува, защото иначе в края на изборния ден имената на всички или повечето, недошли да гласуват от списъка, се добавят и се пускат съответните бюлетини. И това ставало със съгласието на останалите от комисията, а когато се знае, че някой от тях няма да бъде съгласен, просто го изчакват да излезе в почивка и пак се добавят негласували имена...

 

И това е масовата престъпна

практика на  маса места

 

в страната, но особено в малки селца и градчета в етнически смесените райони, където няма никакъв контрол за това как протича броенето на бюлетините след изтичането на изборния ден. Това ми напомни някои известни ми случаи в нашия златоградски район, като например следния – кандидат за общински съветник разбира, че в неговата избирателна секция, където е гласувал, няма нито един глас, отчетен за него и неговата формация, с която участва. А в тази секция е гласувал не само той, а и цялото му семейство, състоящо се от десетина гласоподаватели, да не говорим за приятелите сред съседите му... И той, а и не само той, разбира се, не можеше да се начуди как е станало това. 

Подобни случаи от кандидати съм чувал и за други избирателни секции, което само доказва, че такива практики не са някаква случайност. Те обаче са възможни само с хартиената бюлетина, но не и с машините...

И веднага се сещам за едно наше, чисто златоградско изборно „ноу-хау”, свързано с т. нар. „Текстилски избирателен център”.

 

Известно е, че тамошни

индивиди купуват „на кило”

 

печати за представителство на различни партии от областния център в Смолян за участие в изборите. А когато имаш печатите и съответните документи от няколко партии, че можеш да ги представляваш пред органите на общината или в общинската избирателна комисия, можеш да представяш свои хора като членове и наблюдатели във всяка избирателна секция. Така от този наш „текстилски изборен център” по всяка местна секция в общината бъка от негови платени членове и „наблюдатели”, които, след като представят няколко партии и коалиции, естествено се оказват мнозинство и при броенето могат безконтролно да правят каквото си искат – да произвеждат „невалидни” бюлетини, да добавят имена от списъчния състав, които никога няма да разберат, че някой е гласувал вместо тях, и пр. мошеничества. В един от миналите броеве на вестника дори изнесохме как едни и същи лица от „текстила”, бивши и постоянни общински съветници, включително такива, отговарящи за чаршафите и чадърите по вилите на Бяло море, представяха няколко различни партии на последните парламентарни избори на 2 октомври т. г.  

Тогава защо да се чудим, че по едно време бодри текстилски представители от различни партийни листи влизаха в златоградския общински съвет в онази бройка, която точно им гарантираше необходимото мнозинство. Като дори в предизборната кампания заявяваха открито пред хората, че ще имат точно толкова гласове, колкото им трябват за мнозинство... За да вземат председателското място, председателските постове в комисиите и така да могат да диктуват всякакви свои щения и решения, което пък безпроблемно ще им позволи да източват общинската хазна за своите лични цели и доста широки, както се оказа, лични джобове...

Край на тези тежки, от всяка гледна точка погледнато, престъпления, даваше донякъде машинното гласуване. То обаче много бързо, още в самото начало на новото НС, бе блокирано и отменено, въпреки милионите народни пари, дадени за закупуването на машините, от трипартийната коалиция, наследници на БКП и нейния боен юмрук ДС, олицетворена днес от БСП/ГЕРБ/ДПС. Които направиха всичко възможно да върнат хартиената бюлетина.

 

Спасение от тези престъпни

практики даваше също и идеята

 

за предлаганите регионални избирателни центрове (РИЦ), чийто смисъл най-общо се състоеше в това, че местните СИК-ове осъществяват изборния процес през деня, но не броят бюлетините, които отиват за преброявне и съставяне на протоколи в съответния за района РИЦ, осъществяващ броенето най-прозрачно, дори под наблюдение от камери. Това обаче не можеше да бъде допуснато от споменатата трипартийна кадесарска мафия и също бе категорично отхвърлено.

Затова сега отново, може би през пролетта, отиваме на парламентарни избори.

И е ясно още от сега, че практиките по-горе ще бъдат в своя обичаен разцвет, придружени отново от раздаването на стотачки и петдесетачки, хавлии и халати, шапчици и чадърчета, и прочие глезотийки за ловене на шарани, под неутралните и „независими”  погледи на община, полиция и прокуратура.

 

Придружени, разбира се, и от онази добре позната ни мръсна и подла интернет тролкампания, от която също толкова ясно се носи познатата ни мазна текстилска воня за омаскаряване на всички, които отказват да са „с нас”. Но, в дълго формираното покварено „Борисово-Доганово” общество, в което общият знаменател на подбираните кадри е алчността и корупцията, почти е невъзможно да се бориш и работиш за някакви обществени добродетели. Макар това да е единствено правилната човешка и нравствена позиция, дори когато тя е временно губеща...

 

(Бр. 20/2022 на „Златоградски вестник“)