Ефим УШЕВ

 

 

Златоградското читалище „Просвета" бе домакин на регионална кръгла маса на тема за развитие на краезнанието и електронните ресурси в съвременната библиотека, а поводът - празникът на Деня на народните будители, 1 ноември.

Тя беше под егидата на РБ "Николай Вранчев" в Смолян и в нея взеха участие още представители на библиотечните центрове в Хасково, Кърджали, Димитровград, Рудозем и др. Проектът за библиотекарите от област Смолян като успешни медиатори между цифровата информация и потребителите, представи директорът на Регионалната библиотека в Смолян Светлана Хаджиева. А Ивета Филипова от регионална библиотека „Никола Вапцаров” в Кърджали говори за възможностите на библиотеката като методичен, обучителен и краеведски център. За това какво наследство и какво бъдеще представя регионалнвата билиотека в Хасково, бе темата на Ана Щилянова, а Дарина Славова сподели своя доклад за достъпа до споделените краеведски електронни ресурси на РБ „Н. Вранчев“ - Смолян и възможностите за тяхното използване.

Освен това - какви са новите възможности за съхранение и достъп до културно-историческото наследство на Димитровград, бе докладът на Валентина Терзиева от градската библиотека „Пеньо Пенев” там, а за дигиталните ресурси в Държавна агенция „Архиви“ говори Елена Стоянова от Държавния архив в Смолян.

Като местни лектори на конференцията организторите бяха поканили председателят на златоградското читалище "Просвета" Пламен Чингаров, който говори за някои добри практики в дейността на библиотеките от община Златоград; и главния редактор на "Златоградски вестник" Ефим Ушев, чиято тема бе за златоградската история, представена в поредицата книги под общото заглавие „Златоградски страници".

От смолянската регионална библиотека обявиха, че разгледаните и изнесени в Златоград теми ще бъдат публикувани в специален сборник през следващата година, а в настоящия и следващия брой на нашия вестник ще представим разработките на Е. Ушев и Пл. Чингаров, изнесени на конференцията. ЗВ

 

…

 

Уважаеми гости, приятели, като и аз ви приветствам с добре дошли в Златоград, нека ви благодаря за поканата да говоря пред вас на това ваше събитие – винаги съм се отнасял с особена почит към библиотечните работници и хранилищата на книги и памет, за които те се грижат. Мога да кажа дори, че неотдавна бях удивен от осъществяването на един от вашите проекти по дигитализацията на старата родопска книжнина. Дори и затова, че част от моя личен архив на сп. Родопа, например, който притежавам от всичките му годишнини, вече ми става излишен за ползване. Защото във всеки един момент мога да кликна в интернет и да прегледам страниците на който и брой поискам. За което имате моите искрени поздравления.

 

Задачата ми тук сега е да представя накратко историята на Златоград от нашата книжна поредица „Златоградски страници”, която, както читателите знаят, е от четири тома, излизали в периода 2015 г., когато излиза 1 том, и 2020 г., когато на бял свят излиза и четвъртия том.

 

Нека веднага кажем, обаче,

че тези четири книги,

 

макар и номерирани и с общо заглавие, не са нито началото, нито краят на книжовната продукция за историята на Златоград и региона, излезнали до ден-днешен. Те бяха замислени и осъществени, за да ознаменуваме 25-годишнината от началото на „Златоградски вестник”, а с 4-и том – и неговата 30-годишнина. Защото именно местният вестник е в основата на цялата както събираческа, така и редакторска дейност на публикуваните по страниците му изследователски за историята на района текстове през годините.

Четирите тома на „Златоградски страници” само продължават замислената и започнала вече цяла една поредица от книги в Златоград, която ни дава основание да говорим за онази „издателска революция”, която преживяхме през последните двайсетина години.  

 

Преди тях, трябва да споменем, излезнаха книгите за златоградския дневник, както аз го наричам, на даръдерските даскали от 1852 г., под известното днес заглавие „Златоградски сборник”, издаден през 2000 г.- един извор за историята ни, дал основание за огромна последваща изследователска работа сред различни специалисти (историци, езиковеди, диалектолози и пр.), чиито статии за него вече спокойно биха оформили още един специален том. И ако днес потърсите в интернет нещо за Златоград, първото нещо от историята му, което излиза, е именно „Златоградски сборник”.

Продължихме със сборника „Златоградската народна поезия” от 2002 г., обемащ уникалното фолклорно богатство на Златоградско-Неделинския регион, а след него последваха и четирите книги от „Златоградски страници” (2015-2020 г.), върху която ще се спрем след малко.

Но, разбира се, можем да споменем преди това и книгата с изследвания за златоградския писател Станислав Сивриев, по повод неговата 85-годишнина, излезнала през 2010-а. Но и книгата за българския родопски фолклор в Ксантийско, от района на на Южните Родопи, издание от 2012 г. под заглавие „Изсуши ме, изгори ме”, с приложен към нея диск с оригинални изпълнения на родопски песни от ксантийски певци.

Последната книга от тази поредица, която ще спомена, е книгата на г-жа Юлия Благоева за златоградския хумор, която е само последната засега от поредицата наши книги за златоградската история и култура, на която аз имам честта да бъда редактор и съставител.

Да кажем и това, че общото в тези книги е фактът, че те са „заченати”, така да се каже, по страниците на „Златоградски вестник” през изминалите 30 години на неговото излизане. Конкретно за книгата на г-жа Благоева, която е последна като издание, и в предговора си към нея отбелязвам, че тя съвсем няма вицов характер, каквито често са издавани иначе из родопското землище. Книгата има своята стойност и като белетристичен елемент, защото тя умее увлекателно и интересно да разказва, но с чисто житейските ситуации от самото общуване на хората на чисто битово ниво, и от дългогодишната практика на авторката като учител в местното училище, тя несъмнено има и своята историческа стойност, най-вече като концентрация на нрави, бит и култура на златоградчани в един немалък период от съвместното ни съществуване, произтичащи от близки и интересни ситуации и случки, от едни съвсем лични наблюдения и преживелици в личното битие на един български учител.

 

И сега, след този кратък обзор

на златоградските книги,

 

излизали преди и след „Златоградски страници”, нека видим с какво тези четири томчета остават ценни и необходими за историческата памет на рагиона, разбира се – отново накратко.

Още в навечерието на излизането им, когато на тържеството за 25-годишнината на Златоградски вестник обявих, че те са вече дадени за печат и ги очакваме всеки момент, казах че само съдържанието, изписано в края на книгите в съответните раздели, обемат четиридесетина страници. Както и предишните книги, те продължават в същия външен дизайн, с което подчертаваме приемствеността им с останалите книги, свързани с историята, като своеобразно тяхно продължение.

На първите корици и на четирите книги представяме снимка от старите златоградски римски мостове, с каквито района ни е изобилствал поради спецификата на географската му разположеност, от различните квартали на града, някои от които вече несъществуващи. Целта на това също е насочването на читателя да очаква в тях нещо от миналото, от неговата история и родовата му памет.

Спомням си, че предговора към първата част, отпечатана през 2015 г., имаше следното заглавие: „Знанието е родолюбие, или какво ни казва историята на Златоград оттук насетне”. Споменавах, че по замисъл съм имал предвид издаването на една книга, заравянето обаче в редакционния архив ме порази с мащаба на събралия се исторически материал. Което предполагаше най-малко три тома, а в последствие, както се оказа, се достигна и до наистина последния, четвърти том.

 

Но как най-общо могат

да бъдат представени те?

 

Разпределени и структурирани в съответните раздели на търкалялата се през вековете златоградска история – от най-старите сведения за поселищен живот в региона, без да са пропуснати кой знае колко от „страниците” на всеки етап историческо време, и опровергаващи онази фраза в хорските усти, че Златоград бил единственият град в страната, който си нямал написана история, докато всяко селце и паланка си имали. Едно е обаче да се издаде веднъж брошурата с „историята”, към която няма какво повече да се добави отпосле, а съвсем друго е, когато от историята на един вековен духовен, административен и търговски център като Златоград непрекъснато излизат нови факти и страници с документи, които следва да бъдат осмислени и изложени, а събираният материал дава реална и нагледна картина – с факти, места, институции, събития и личности за изтеклото пред нас историческо време.

 

От Първия том

 

като приносни ще отличим публикуването на ръкописния, резчетен за първи път от нас, текст на Яков Змейкович, за честването традиционния празник на св. Кирил и Методий в Златоград на 11 май – текст, който по-късно влиза и в българската Уикипедия, с посочен източник на публикацията; но и с публикуването за първи път на ранни сведения за поселищен живот в Златоградско; с цели 18 статии с писма и документи за периода на османското владичество тук, както и 30 текста за зараждането и ролята на просветното движение в Златоград в националното осъзнаване на хората.

Някои от тях имат полемичен характер, други са твърдо стъпили на основата на документа, но и в двата случая – приносни както за златоградското, така и за родопското краеведение като цяло. Том първи, подобаващо оценен с една чудесна статия на доц. Владмир Янев в периодичния печат.

(Краят на текста – в следващия брой)

 

Бр. 20/2022 на „Златоградски вестник“