Боян СИМЕОНОВ

Мария Алексеевна Лвова-Белова, комисар по правата на детето в кабинета на Путин е обвинена за депортирането на украински деца из лагери в Русия. Някои от тези лагери се намират в далечния Сибир. В разследванията, които бяха оповестени месеци по-рано, се споменаваше, че отвлечените деца са минимум 6000. И то според информацията, до която ООН може да се добере. Твърде вероятно е реалния брой да е в пъти повече.

Съдбата на тези деца е неясна. В какви условия живеят? Какви грижи се полагат за тях? На какво са подложени? За какво се използват? Това са много важни, но и същевременно плашещи въпроси. И според мен това е причината, световните медии да не наблягат толкова на този факт. Прекалено страшно е да се говори за тези деца. Прекалено чудовищно е.

В моменти като тези, аз викам на своя помощ миналото. На практика историята е инструмент за интерполиране на настоящето.

Когато Уинстън Чърчил получава доклад за депортирането на поне 4000 деца от Париж към лагери в Германия през септември 1941-ра година, той реагира с думите, че е отвратително нацистите да отнемат деца от техните семейства. На британския премиер дори не му минава през ум, че тези дечица ще бъдат използвани за експерименти и ще им се случи най-лошото. Чърчил първоначално отхвърля и данните за съществуването на лагери на смъртта. Както самия той казва - "Дори и нацистите не са способни на подобно нещо".

И както ние всички знаем, британския лъв не само е грешил в преценките си за нацистите. Сгрешил е и за мащабите на техните действия. А именно първата в света институционализирана работеща машина за геноцид, която днес наричаме "Холокост".

Не казвам, че депортираните украински деца са избити. Не казвам, че не са добре. От една страна, просто защото отказвам да мисля другояче. От друга, аз не мога да забравя историята и нейните уроци. Когато светът си има работа с агресивна милитаристична диктатура, нищо не може да бъде отхвърлено като възможност. Абсолютно нищо!

Замислете се. Руснаците избиваха и изнасилваха в Буча, хвърляха касетъчни боеприпаси срещу цивилни на гарата в Крематорск и фосфорни бомби срещу жилищни квартали, сравняват градове със земята... Нима мислите, че има нещо човешко, което да е останало в главите на тези хора след всичко това?

Единственото, което ми дава някаква надежда, е че Путин все още има някакъв допир с реалността и осъзнава, че огромния проблем на Русия е демографията. И да използва депортираните деца за развъждане и индоктриниране. Това е някак си по-малко отвратителното. По-приемливото. Пиша това с ясното съзнание колко грозно звучи. И как ми се иска нищо от това да не е вярно.

Аз съм атеист, но въпреки това ще кажа: "Бог да им помага на тези депортирани дечица". Ние, хората - не можахме.