Тошко КЕХАЙОВ

Въпреки мрачното време, преваляванията и силните пориви на вятъра, походът ни до махала Остранска през ноември се проведе. Той бе по инициатива на групата „По стъпките на миналото” от с. Дрангово. Дойдоха също и от Бенковски, Златоград и Кърджали. Всички поехме към м. Остранска от сборния пункт до махала Хорчевска, а първата ни спирка по маршрута беше махала Долна Ковачевска.

По пътя видяхме къщата, в която в началото на петдесетте години на миналия век се е помещавало първото училище в махала Сараганска. В него са учили деца от близо десет махали. Видяхме и харман, на който се е извършвала вършитба на ръж с мулета, а край местността Киречът - къде се е намирала най-голямата варница в Дрангово, от която вар са вземали много села от района на Бенковски. Въпреки, че варницата е обрасла в храсти и дървета, все още личат останките от пещта, в която са пекли варта.

В местността Лъките походниците се натъкнаха на единственото в Дрангово стадо кози, собственост на Павел Башев. Останаха силно впечатлени, че всички кози бяха черни. Известно е, че в миналото козевъдството е било основен поминък на дранговчани. Нямало е домакинство, което да не отглежда кози.

По пътя към Остранска групата се спря и на разрушеното гранично телено заграждение, известно като кльон. От него са останали само бетонови колове.

Преди Остранска участниците в похода разгледаха водопада. Това беше едно от малкото места по реката, където има вода. Въпреки, че сме в края на ноември, реката все още е пресъхнала. Няма вода и в кладенците, наричани врисове. Обяснението за изчезването на водата и пресъхването им се търси в изсичането преди десетилетия на широколистните гори и залесяването с бор.

Полусрутени къщи и руини посрещнаха участниците в похода в Остранска. Наред с разрухата погледите им грабнаха българското и европейското знаме, които се веят на пилон до две бели къщички на един хълм. Стоян Манчев, който живее в Бенковски, е възстановил част от бащината си къща. Той и Радослав Йорданов, който също е роден в Остранска, бяха всъщност водачите на групата ни.

Докато отдъхват на беседките в двора между двете къщички, след дългия преход участниците в похода си спретнаха весело музикално шоу. Грабнаха три акордеона и тъпан. Всеки се изяви според уменията си.

На връщане минахме през обезлюдените махали Сараганска, Горна Ковачевска и Онбашиевска. В Сараганска е било някогашното училище. В махала Горна Ковачевска в момента се строи хубава беседка от изселилите се в Бенковски хора, а в Онбашиевска още си стоят останки от къщата, в която е живял Асен Онбашиев – първият човек в Дрангово, който се е научил да чете и пише на литературен български, дългогодишен преподавател по религия в училището в Дрангово.

Участие в похода бяха заявили десетки. Но заради лошото време много от тях в последния момент се разколебаха. В неделя сутринта в Дрангово заваля. Тези, които не успяха да посетят сега махала Остранска, известна в миналото и като Остра чука, ще имат тази възможност напролет. Тогава също ще се организира поход до там, само че по нов маршрут: махала Балабанска – Малкия тулпан – местността Селище.

Проявите, свързани с посещения на исторически, културни и природни забележителности, намиращи се в землището на Дрангово, ще продължат и вече ще се провеждат в съботни дни и всеки може да заяви присъствие.

(Бр. 20/2022 на „Златоградски вестник“)