Светла ДОБРЕВА

Предстоят много тежки зимни дни. Но не за нас... А за едни хора, които нямат ток, нямат отопление, нямат и вода. Там, където тези хора живеят, където е тяхната родина, зимата вече дойде. Със сняг и студ. Там е много по-студено и по-сурово. Там всеки ден летят куршуми и ракети. Там хората прекарват много часове в подземия и мазета. Там хората водят битки в зимни условия и за тях става все по-трудно.

Но там хората не мрънкат, не се отчайват и не се отказват. Там хората преди време си задаваха въпроса - какво ще доведе до края на войната? Сега отговарят – победата.

Вече девет месеца

светът живее с Украйна

Следим информационните източници и виждаме ежедневната борба на украинския народ, виждаме мъката, сълзите и мечтите, виждаме смелостта и куража, виждаме невиждано единство. Преживяваме цялата трагедия заедно с тях, но не и като тях. Защото Украйна, която наблюдаваме по новините, не е Украйна в реалния живот. Действителността е много по-жестока и ние, наблюдателите отстрани, дори не можем да си представим мащабите на войната. Тази действителност можем да видим в документалния филм „Мариупол. Надеждата не е изгубена“.

Филм, който те хваща за гърлото и не те пуска до края. Този град, както много други украински градове, вече не съществува заради „руския мир“. Една от героините във филма казва: „Мариупол е мъртъв град. Мариуполците се лишиха от всичко, а имаха всичко. Нас не просто ни убиха, а убиха миналото ни. Не можем да се върнем дори за да вземем снимките на близките си, албумите на децата ни. Мариупол е изгорена земя - вътре в мен е същото".

Животът в Украйна не спира, дори в нечовешките условия на бруталната война. Без почивен ден, без да могат дори за кратък миг да се отпуснат и да си отдъхнат, украинците работят неуморно за победата. Защото

можеш да имаш свобода, но

не и да бъдеш достоен за нея

А Украйна има и ще има и двете. Но завръщането на мира е възможно, само когато всеки по света осъзнае, че никой не заслужава нито ден терор. Ето защо посланията на президента Зеленски трябва да се напомнят и повтарят. Всяко негово послание е истинско, силно и разтърсващо. Войната на Русия в Украйна ни показа какво стои зад думите достойнство, дух и свобода. Показа ни, че имат съдържание и че не са само едни празни и помпозни думи.

В една своя статия Зеленски пише: „Украйна не се появи на световната карта в ранната 2022 г. Украинците не се родиха в момента на руската инвазия. Ние бяхме, сме и ще бъдем; ние съществувахме, съществуваме и ще продължим да съществуваме.“

И след това продължава: "Пиша тези думи не като опит да грабна вниманието ви, нито във фалшив порив за слава. Причината да се нуждая от вниманието ви е твърде болезнена, цената за някаква „слава“ е твърде висока. Причината е войната, която беше отприщена срещу Украйна. Това са хилядите животи, които Русия отне.

Ако само можехме да променим миналото.... Аз бих се отказал от толкова много неща в опит да постигна това. От признанието и възхищението на страните по света. Бих предпочел, когато хората чуят фамилията Зеленски, да попитат “Кой е този”?

По-добре никога да не бях чул аплодисментите на Конгреса на САЩ, на Камарата на общините на Обединеното кралство или на Европейския парламент, а украинците никога да не бяха чули звука на взривовете и изстрелите в нашата родина!"

(Бр. 20/2022 на „Златоградски вестник“)