Ели ИВАНОВА
Харман кая беше едно от най-изумителните и загадъчни места, които посетихме при седемдневното ни приключение в планината на Орфей, когато я обходихме открай до край. Според проф. Валерия Фол това е „най-импозантното“ от документираните досега скално-изсечени светилища в Родопите. Съвсем естествено ще се запитате защо?
Веднага отговарям кратко с обективните факти: светилището е доста мащабно, а различни изследвания го определят като праисторическо. Към тях добавям и три мои субективни причини: там отново се почувствах като изследовател; мястото е сравнително лесно достъпно; гледките от платото са много красиви.
Накратко за светилището
То е изградено на невисоко скално плато в Източните Родопи, около малка пещера, чийто вход е с формата на утроба. Централна част заемат две изсечени в скалите площадки – хармани (от тук и името на местността), определени от специалистите като места за наблюдения на слънцето. Площадките имат овална форма и са с диаметър съответно 10 метра (североизточната площадка) и 15 метра (югозападна). По тях са вдълбани концентрични полуокръжности, предполагаеми слънчеви линии. На място могат да се видят още скални изсичания с различни форми, улеи, стъпала, скални масиви с ниши.
Обектът е регистриран за първи път през 1941 г. от видния български археолог и праисторик проф. Васил Миков. Археоастрономически проучвания на скалния комплекс сочат, че той е бил създаден около 2000 г. пр. Хр. Живот в района е имало много преди това. Учените правят този извод по намерената до пещерата керамика, която е датирана от времето на късния халколит – края на 5 хилядолетие преди Христа.
Как се стига до Харман кая
Светилището се намира на около 17 км североизточно от Момчилград. За Харман кая от Момчилград се насочвате към Татул и на с. Равен вместо да завиете надясно към Татул, продължавате направо. Там на кръстовището има голяма кафява указателна табелка за Харман кая. От с. Равен продължавате около 7 км, минавате през едно село без табела и малко след него от шосето се отделя черен път. Има табелка: „Харман кая 1 км“. С лека кола може да се изминат около 200 метра от този път. Стига се до уширение. Вляво от пътя има широко и удобно място за паркиране. Черният път продължава почти до Харман кая, но натам има няколко лоши участъка и не е подходящо да пробвате с лека кола. От уширението до светилището разстоянието е кратко – около 800 метра, които се изминават за 10-15 минути. Върви се леко, защото пътят е широк и няма големи денивелации. Малко преди началото на светилището има още една указателна табелка. Вдясно след нея вече ще го видите.
Ние направихме пълен обход на мястото. Започнахме от втората голяма скала, вдясно след указателната табелка. Разгледахме нишите в скалата, минахме до задната ѝ част и продължихме напред към останалите скали. Изкачихме се по следващата скала до югозападния харман. Беше целия набразден с линии. В единия му ъгъл видяхме корито с две щерни. После продължихме към близкото малко скално плато, за да търсим пещерата с форма на утроба.
(Една скоба: най-известната и знакова пещера с подобна форма е пещера Утробата, недалеч от Кърджали. Повече информация за нея може да се намери лесно в мрежата. Край Арбанаси също има пещера, чийто вход е с подобна характерна форма).
Но да се върна към Харман кая
Подходихме към възвишението по пътеката в ляво и започнахме да обикаляме скалата, издигаща се в центъра му. В задната ѝ част камъните имат доста чудати форми. Там се откриват и много хубави панорамни гледки.
Входът към пещерата се оказа точно от западната страна, малко навътре от основната пътека. Там малка пътечка се отделя и след нея отворът на пещеричката е добре видим. Има прилепи, така че внимавахме да не ги подплашим. В североизточния харман също видяхме изсечени линии, вероятно свързани с наблюдение на Слънцето. Площадката е оградена от изправени камъни в полукръг. После слязохме вдясно от хармана (от източната му страна) и там се натъкнахме на един много странен символ, издълбан в скалата, оформен от няколко ямки, оградени с овал...
(Бр. 20/2022 на „Златоградски вестник“)