Веселин КНЕЗОВ

Бащина заръка, повеля и закони е правилния избор на професия. С тези помисли, вяра и стремеж, Севдалин Славов напуска някога родното си село Долен, недалеч от Златоград. Роден в бедно и многолюдно семейство, отрасва в трудности и неволи и с любов избира за своя професия строителството. Изборът му е силен, животът му - еднопосочен.

Не го подвеждат и намира своята изява в строежа на фамилен дом и на още много къщи за млади семейства. С натрупан опит и малък колектив се насочва към първата си спирка – София, където техните ръце сътворяват жилищни блокове, складови помещения и подготвителни работи за бъдещите метростанции. С този опит и огромното си желание напуска страната и заминава за Москва - втората му голяма спирка в живота. Времето е богатство и е единственото нещо, което човек притежава. Строителни обекти, малки и големи се редуват през десетките години в сняг и мраз.

Строителството е магия, която не търпи застой и работното му време никога не достига. Трудовото ежедневие за всички е 24 часа, за него също. След дългия престой там, Севдалин Славов се насочва към третата си житейска спирка - Варна и Девня.

С вяра и нови сили се включва в заводското изграждане на Девня. Край солените води на Черно море намира застой и остава до пенсиониране. А и след него. Пепелта на работните години не може да покрие трудности, старание, успехи. Но спомените си превръща в своите тихи пенсионни ежедневности и радост.

(Бр. 20/2022 на „Златоградски вестник“)