Новини

Филмът-пътеводител в историята на Македония

Tuesday, 07 March 2023 Златоградски вестник Златоградски вестник

+ Или още веднъж за скопските фалшификации, съпътстващи антибългарската политика на РСМ по „еврейския въпрос“ от времето на Втората световна война…

 

Силвия АВДАЛА

 

След вагона – основния за Музея на Холокоста в Скопие експонат, има още един, който е предназначен да внушава идеята за български транспорт на депортираните евреи. Това е документален филм, прожектиран в експозицията на три паралелни екрана и за който се твърди, че е запечатал паметните събития от 1943 г.

 

Ситуацията с този странен филмов продукт щеше да е също толкова комична като с вагона, ако в историята му не беше замесена и българската тоталитарна държава – по-точно най-репресивният и инструмент – Държавна сигурност.

Когато през 1967 г. във Франкфурт на Майн започва делото „Бекерле“ срещу бившия германски посланик в София, в ЦК на БКП се завърта в оборот циркулярно писмо със следния текст:

„Другари, Бекерле е обвинен за депортацията на евреите от Македония и Беломорието, присъединени към България през Втората световна война. В обвинителния акт има редица моменти, които не са в интерес на нашата страна. Обвинението се позовава на официалната кореспонденция между България и Германия, където „спасяването“ на евреите от старите предели се приписва на Цар Борис. Това не бива да се допусне. Според нас има достатъчно материали, за да се използва и тази трибуна за разпространението на нашата истина – че това е резултат на борбата на Българската комунистическа партия и българския народ против фашизма и Цар Борис“.

Бързо е взето решения България да участва със солидарни ищци, да изпрати документи, а по-късно и един филм, за който твърди, че е от 1943-а, но следва предварително да бъде озвучен на немски език. А филмът е „ Депортация на евреите от Беломорието“.

В хода на процеса Франкфуртският съд отхвърля показанията на солидарните ищци, приложените документи – също, поради отказа на България да предостави оригиналите за експертиза. За филма съдът се съгласява да бъде прожектиран в съдебната зала, но без звук, защото дикторският текст е манипулативен. Защитата възразява, че при монтажа са вкарани документални кадри от други събития – напр. откриване от Бекерле и Цар Борис на изложба с германски индустриални обекти – 1942 г., министър Добри Божилов попълва книгата за впечатления от същата изложба и т. н.

В залата дори не става дума, че ако влакът във филма е този, с който българските власти са товарили евреите от Беломорието, той не би трябвало да е с такива параметри. Защото по това време в участъка между Драма и Симитли има само теснолинейка /разстояние от релса до релса 60 см и малки вагончета, които да съберат до примерно 20 души/.

Другото, което не се коментира, е логото – знакът на БДЖ стои странно върху фасадата на вагоните, без да е спазен стандарта на българските железници, върху напречни и диагонални оси, което практически и с класическия метод – шаблон и валяк – е невъзможно.

Това, което също не достига до коментар, е че върху кадрите се вижда опита да се заличат надписите Deutsche Reichsbahn и Hanover. Желанието на съдията да бъде разпитан операторът, снимал въпросния филм, се оказва неизпълнимо – българските власти твърдят че е починал, но могат да изпратят негов колега, който го е познавал – Васил Халиолчев. В монтажа са включени и кадри на фондация „Българско дело“, произвеждала кинопрегледите в Царство България. В средата не 1943 г. оператори на фондацията снимат документален филм в Горна Джумая по повод 40-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и покарай актуалния си проект снимат и огромна група евреи, натоварени с багаж, които вървят през града в посока на тютюневите складове. Никой от операторите обаче не се качва на влака за Лом, нито снима на пристанището, каквито кадри също са включени. Барбара Барлет, служител в Бундесархив – Берлин, твърди, че части от същия филм се появяват в началото на 60-те години в посолството на ГДР в Атина – продадени са от Димитриос Мегалидис и използвани същата година в съветски документален филм за гръцкия антифашист Манолис Глезос. Върху копието, изпратено за делото „Бекерле“ няма данни за продуцент, сценарист, режисьор, автор на дикторския текст, диктор. 9-минутният филмов тюрлюгювеч е сглобен от материали, които имат минимум 7 източника, но авторът му остава до последно анонимен. Копието-позитив, което се завръща в България, става част от актива на Националната филмотека, но никой там не разполага нито с негатива от монтажа, нито с официални данни кога и как се е появил там.

За сметка на това пък е основа и за филма на Хаим Оливер „Ешалоните на смъртта“. Ленти с анонимката са щедро раздавани – на музеите на Холокоста в Скопие, Берлин и Вашингтон. Копие от същия филм е връчено и от Президента Желев в Йерусалим през  декември 1993 г. Френската професорка, популярна с крайно-левите си възгледи - Надеж Рагару, твърди в книгата си „И българските евреи бяха спасени…“, че филмът през последните години не е част от експозицията на Музея на Холокоста в Скопие. Той обаче е редовно  прожектиран, когато гостуват държавни делегации, представители на международни организации и туристически групи от Израел. И не за друго, а може би защото е в абсолютен унисон със съдържанието на експозицията, която ако имаше претенции да е истински музейна – не би трябвало да съдържа фалшификати.

 

П. П. Текстът на г-жа Авдала е писан специално за македонският сайт трибуна.мк.

https://tribuna.mk/filmot/?fbclid=IwAR2dCHsi7zoJau0yJvtgu_YrQORjiod-kDxqLFISmdnQeEn3ZebKiuQIKe8