+ Втора уникална икона откриваме в реставрираната иконна сбирка от Старата златоградска църква „Св. Успение Богородично”...

 

Ефим УШЕВ

 

 

Наскоро получих писмо от моята университетска преподавателка по възрожденска литература в Пловдивския университет. Попаднала на информация в мрежата за една златоградска икона с рядко срещан сюжет в източното православие - "Богородица Страдуща", тя искаше да знае каква е съдбата ѝ, дали е върната в Златоград след евентуална реставрация.

 

Оказа се, че тя се интересува от темата, тъй като преживява свое научно увлечение по църковната живопис и иконостасните изображения при разчитането печата на Паисий Хилендарски. Още повече - след като открива сходни изображения в Пловдивската църква "Св. Марина" с тези от нашата икона.

Макар някога, при откриването и последващата ѝ реставрация, да съм писал за нея, явно това не е било достатъчно, и затова разказах още веднъж накратко историята по намирането на „Богородица Страдаща”. Но между това си позволих да ѝ спомена и още нещо, което е не по-малко интересно, но за което досега не е обръщано внимание, въпреки внимателните огледи на специалистите от страната, идващи често в Златоград.

Затова обаче след малко, защото за читателите на вестника искам още веднъж да спомена за иконите, открити случайно в Старата църква „Св. Успение Богородично” в нашия град преди време.

 

Странната икона на Богородица

със забит в сърцето ѝ нож,

 

символизиращ нейното страдание от разпъването на Сина ѝ Исус, бе намерена заедно с още доста други при ремонта на покрива на църквата някъде през 2013-а и извадени за показ по повод 180-годишнината на храма през 2014 г. Всички тези икони, които са малки, тип домашни, и са изработвани през XVIII-XIX в., при откриването на църквата са били дарявани от хората, а след години, когато вече е украсена с по-големи, те са събрани в чували и качени на тавана. Едно от изображенията в изложбата показва светци, чиито очи са избодени. Което може да е както от поругаване от иноверци, така и по един известен старинен обичай, според който по този начин може да се помогне на слепци да прогледнат.

Разбира се, намерени на тавана след толкова много години, те бяха в изключително недобро състояние – проядени от молци, изсветлели цветове, почти унищожени образи. Всички обаче бяха дадени за реставрация от специалисти, които с професионалната си работа направо ги възродиха за нов живот. И сега, в тяхното първоначално блестящо състояние, те са разположени в закритото преддверие на самата църква, като постоянна изложба.

Изкуствоведката от Националната художествена галерия Мариела Стойкова, която има специална книга за иконите в двете златоградски църкви, изследвайки тяхното авторство, смята, че уникалното изображение в „Богородица Страдаща” е дело на българския зограф Никола Одринчанина. Според нея по българските земи сюжетът се интерпретира рядко, главно от тревненски и по-късно от самоковски майстори. Но като произведение на Одринската българска художествена школа, това е първото открито по рода си у нас. Предполага се, че рядката икона е рисувана в самия Златоград, от нейния майстор, тъй като в двата храма в града има и други негови творби от 1854 г.

 

Но онова, което споменах

в писмото си до моята

 

преподавателка, е че сред „иконите от чувала”, сега вече красиво разположении в постоянната изложба на църквата, е и една друга уникална икона. Защото на нея Исус Младенеца е изобразен в скута на Богородица с родопска одежда – потури, типичната родопска антерия (риза), връхно наметало и пояс, което е невероятно.

Обяснението ми за този факт е, че явно тя също или е рисувана от местен родопчанин-иконописец, или пък, което е по-вероятно – така му е била заръчана да бъде изрисувана от хората, които са платили за труда на художника.

За съжаление, както тази, така и останалите реставрирани икони, не са подписани, с което и нейния автор остава завинаги скрит за нас, но оставяйки така поле за специалистите културолози и изкуствоведи, които вероятно биха могли, сравнявайки иконописните „почерци” от различните школи от 18 и 19 в. с наличните в Златоград икони, да се догаждат и за тяхното авторство.

 

Та нали така именно бе открито и доказано авторството на двете икони в Старата златоградска църква, включително храмовата, изписани тук от отседналия на път за Света гора и нашия манастир „Св. Георги Зограф”, велик български художник и иконописец Захарий Зограф... И чийто барелеф и днес ви посреща на стената вляво от входа на най-старата българска родопска църква.

 

(Бр. 18/2022 на „Златоградски вестник“)