+ Енеолитен скално-култов комплекс "Костенурките" край с. Фотиново, община Кирково, привлича все повече туристи и учени хора...

Александра ДЕЛОВА

Необикновен скален комплекс от гигантски костенурки са „приютили“ Източните Родопи край кирковското село Фотиново. Скалните „скулптури“ се простират на повече от 2 декара и пътят до тях е малко известен дори на местните жители.

Феноменът бил открит случайно от чуждестранен турист - той бил впечатлен от гледката и направил снимки, които качил в интернет, признава кметът на община Кирково Шинаси Сюлейман.

Според археолога проф. Ана Радунчева, която е посветила повече от 30 години в изследване на древните светилища на територията на Източните Родопи, каменните форми са дело на цивилизацията на Каменната епоха, обитавала планината през 3-4 хилядолетие преди Христа. Нейно дело са и повечето мегалитни обекти в региона. Епохите на неолита и халколита обхващат времето от края на VII – началото на IV хил. пр. Хр. Родопският масив през халколита и следващата бронзова епоха се очертава като специфична културна област – контактна зона между Карпатите и Егея. От периода на ранния енеолит, Караново V, в Родопите засега не са открити следи от трайно обитание.

От втората половина на енеолита започва експанзия на племената от Тракийската низина към периферните области. През късния енеолит се извършват големи промени в земите на Централните Балкани. Създава се огромно по територия племенно обединение – култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI, просъществувала около 400 години. Родопите попадат в южната периферия на този племенен съюз, простиращ се на север отвъд р. Дунав. Тази археологическа култура притежавала дуален характер на управленските си органи – светски и религиозни. За обслужване нуждите на новата обществена формация се организират и действат до края на епохата нови видове обекти – занаятчийско-производствени центрове, скални светилища и вероятно някои рудници за добив на злато. Такива обекти са открити само в югоизточните части на планината, докато югозападната по течението на р. Места остава в значителната си територия необитаема.

Огромният скален масив, наричан „Костенурките”, се намира край шосето - след завоя по моста след с. Крилатица, в посока Фотиново. Формите в скалите, които видимо са дело на човешка ръка, удивително наподобяват водни костенурки. Те са много на брой, като три от костенурките са ясно различими, а от четвъртата са останали улеите, които маркират плавниците и главата на каменното земноводно. Най-голямата от фигурите е с размери 7,6 на 5,35 метра.

При изработката на изображенията праисторическите ваятели са използвали релефните дадености на скалата, която изглежда като шлифована. Още от пръв поглед се вижда изградената водоотводнителна система, която е съхранила скалата от разрушаване. Крайниците, главите и опашките на някои от костенурките са част от улеите. Те служат за оттичане на водата, която е извирала от по-високо място отвъд шосето и е отивала надолу, където минава реката.

Това е най-голямото скално изкуство от хоризонтален тип, което може да се види в България. Скалните „скулптури“ се простират на площ, по-голяма от 2 дка. Досега не е било научно документирано. Според археолозите цялостно проучване на скалния феномен ще доведе до допълнително разяснение относно религиозно-митологичната система на хората от енеолита. Не се знае и каква е била ролята на гигантските костенурки през древността. Според една от теориите за произхода им, те са жертвеници, върху които се е гадаело за бъдещето. „Прогнозите“ се определяли с помощта на доста сложна на вид система от улеи по „телата" на костенурките, която отвеждала кръвта на жертвеното животно в резлични посоки.

Друга версия предполага, че скалните фигури са древни леярници, тъй като рудодобивът и леярството са занаяти, познати от векове в района. Учените прогнозират още, че тези каменни светилища са оставени от първата цивилизация в света, съществувала много преди траките. Те са истинско богатство за науката, което тепърва предстои да се изучава и популяризира.

(Бр. 18/2022 на „Златоградски вестник“)