+ Или за положението на окупаторските руски части след успехите на партизанските действия в Беларус
Петър ПУНЧЕВ
Кой по-добре от украинците би могъл да потвърди верността на тази руска пословица? Та нали именно от Беларус, на една ръка разстояние от Киев, в началото на постите, дойде благата вест за поредния унищожен руски флагман. Този път, не морски, а въздушен.
Както съобщи BYPOL, беларуски опозиционен източник, руски военен самолет за радиолокационно откриване - "Бериев А-50", е бил повреден от два взрива в неделя сутринта, при нападение на военно летище до Минск.
Все още няма пълна яснота по детайлите, но според Ройтерс, нападението е дело на беларуски партизани. Самолетът е тежко поразен в кабинната част и в радара, който силно напомня НЛО, кацнало върху корпуса. "Този самолет със сигурност няма да полети отново", твърди източникът. Това едва ли би изненадало оногова, който следи нещата.
Още от пролетта на миналата година, партизански набези в Беларус, в духа на най-добрите традиции от 1942, рушат железни пътища и разпределителни станции и предотвратяват отправката на руски оръжия в Украйна.
Този успех не е просто успех
Той е изключителна фронтова победа, далеч от фронтовата линия. Той смело се подрежда до потопяването на флагмана на Черноморския флот "Москва", разрушаването на част от Кримския мост и унищожаването на руски бомбардировачи на пистата в град Енгелс, дълбоко във вътрешността на Руската федерация.
Самолетът „Бериев" А-50, който в НАТО има позивното име Mainstay, е съветски самолет за ранно предупреждение, изграден в Ташкент в последните години на СССР, с възможности за командване и управление във въздуха и способност да проследява до 60 цели едновременно. Неговото отсъствие развързва ръцете на украинската бойна авиация по протежение на почти цялата фронтова линия от 1400 километра.
Този извънредно мащабен атентат би трябвало да окрили огромния процент противници на режима на Лукашенко, а също да покаже ясно на Запада, пък и на Украйна, очевидното: Беларус е слабо звено в лагера на агресорите!
И да, идва времето на Беларус
Защото Беларус не е обезсилената от робски настроения Русия, в тази страна още тлеят бунтовните спомени от 2020 година, времето преди адекватната, съвременна държава, да бъде окупирана без бой от Руската федерация.
Това, плюс активните партизански действия и саботажи по беларуските железници и големият брой проверени в боевете в Украйна беларуски бойци, както и слабата (по сравнение с Русия) пропагандна машина ми подсказват, че е дошло времето чергата да пламне именно от тази страна.
А разклати ли се Беларус, Русия окончателно ще трябва да се прости с надеждите си за победа в тази поначало обречена "операция". Изобщо, ако обобщим, съседите - дори и по-незабележимите, се превръщат в опасен дестабилизиращ фактор за режима на Путин.
Още един пример:
новият премиер на Молдова - Дорин Ричан, човек от силовите структури, поиска Русия да изтегли 5000-я си (но само на хартия) контингент от Приднестровието. Той припомни, че официално искане с подобно съдържание, е било изпратено в Кремъл още през май миналата година.
Трудно е да се посветя тук на всички детайли на проблема, но най-важното е, че Приднесстановката молдовска република (ПМР) е израстък на тялото на независима Молдова още от началото на 90-те години и се поддържа от 2500 - 3000 не особено боеспособни военнослужещи, наследници на 14 съветска армия на покойния генерал Лебед, отказала да напусне Молдова, след като тя обяви независимост през 1991. Нещо ми подсказва, че ПМР доживява последните си седмици...
Механизмът по демонтажа
все още не е ясен, защото молдовската конституция говори за неутралитет и прави процеса по-сложен, но не изключвам страната да поиска помощ от Украйна за справяне с проблема. Ако това се случи, не вярвам украинците да проявят свян и да се откажат да си уредят сметките в този регион и да ликвидират, веднъж завинаги, възможностите за руски удар в гръб, по посока Чернивци и Одеса.
И за да завършим на все същите оптимистични нотки, още една "съседска" новина: унгарският премиер Орбан, известен с необяснимата си тежка зависимост от Путин, с обидната си антиукраинска риторика и с нулевата си помощ за жертвата на агресията от 24 февруари, поиска среща с Володимир Зеленски. Вече го виждам в Киев, с влажна мека кърпа в ръка, да чисти с известна доза сервилност, грозните петна от елегантния си костюм...
Впрочем, като стана дума за лекета - какво мисли президентът Радев по въпроса? Ще се заеме ли и той най-сетне с почистването на мундира си? Или да?