Юлиян ПОПОВ

Дълбоко се надявам българският избирател да се събуди и да престане да вярва в мита за спасителя и поробителя. Издигането на Слави Трифонов в небесата и сриването му в калта (където му е мястото) не е ли още едно доказателство, че тези внезапни и независими от нас самите неща, не работят?

„Итънърите” явно дълбоко вярват, че някоя тъмна сила ще светне и ще ги освободи от тъмнината. После се разочароват и търсят и залагат на друга еднодневка. Не ни ли стигат всичките барековци, воленовци, ганчевци, копейковци, яневци и всякакви други, които току се появят с бабаитски черни чалги за робство и освобождение, облачета бели, балканджийововци, кралимарковци, дядоивановци и всякакви други сълзливи пориви и призиви, които издишат на седмия или седемдесетия ден?

Тази вяра в неизбежното зло, което натиска отвън, и чалгаря, който няма да му се даде, съсипва страната. Антиваксърство, антидемократизъм, кемтрейсърство, бабавангащина и всякакви други примитивноезически генетични деформации задушават и хората, които са повярвали, че съдбата им е в техните ръце. Посред три последователни глобални кризи ние отказваме да повярваме в себе си и чакаме лотарията да ни докара поредния шаман. Сриването на Слави Трифонов може да бъде звън за събуждане на здравия разум и стъпка към вярата в демокрацията, тоест в собствения ти глас. Да видим...

(Бр. 17/2022 на „Златоградски вестник“)