„О, ти, красота на този свят, след като чух за твоите качества, вестта за които премахва всяко телесно страдание, и след като разбрах за твоята красота, която изпълнява зрителните желания на всички, които те видят, насочих без свян мислите си към теб, о, Кришна.“

Това, казват учените, е най-старото свидетелство за любовно писмо в Индия.

То е от древен индийски епос от 8 в. и негова писателка е принцеса Рукмини, а получателят - сам Кришна. В 25-те куплета на това писмо, принцесата не само описва превъзходствата на Кришна и горещата любов, пламнала в гърдите ѝ, но отправя и смело предложение за брак. Тъй като вече е обещана на друг, недостоен за нея по нейно скромно мнение, Рукмини без много увъртане предлага на Кришна подробен план как да я отвлече.

Написаното малко по-късно (между 12 и 15 в.) в индийския щат Гуджрат ръководство за писане на писма, след съветите за писане на писмо до учител, до тъст и различни видове бюрократични молби, ще откриете модели за писане на „Писмо на щастливата съпруга до нейния съпруг“, „Писмо на гневната съпруга до нейния съпруг“ и съответните варианти, написани от съпруга до съпругата - „От вярната съпруга до уважавания съпруг, надарен с любезност, самообладание и други превъзходни качества…“, пише доволната.

Гневната съпруга пък директно пита: „… и какво стана с парите, които обеща?“

Ето я обаче и истинската „валентинка“: модел от 14 в. за „Писмо на тайно възлюбената до нейния любим“: „Ела отново да угасиш огъня в моето тяло с амброзията на своето присъствие, защото то изгаря от огъня на раздялата.“ ЗВ