+ Честита годишнина от #Брекзит - дори за богато общество като британското, злоупотребата с долнокачествен национализъм е прекалено скъп лукс…

Мария СПИРОВА

Беше адски вълнуващо и завърши гръмотевично зле. Вместо да рукнат реки от мед и мляко из Острова, дойде махмурлукът от най-скъпото и разрушително пиянство на един народ (и едно тежко оглупяло и неграмотно поколение консервативни политици) в съвременната история на западния свят. Да припомним сюжета.

Брекзит, вкратце, е резултат от желанието на част от хората във Великобритания да се отърват от гадните поляци и презряните румънци... Понеже им беше внушено от правителството на Дейвид Камерън, че именно тези дрипави изедници от горите тилилейски са в основата на всеки обществен проблем на Острова. А не, примерно, вампирския остеритет, наложен от това същото правителство. На практика обаче, към днешна дата #Великобритания "се отърва" от 460 000 ефективни и способни работници в ключови сектори като социалните грижи, селското стопанство и здравеопазването и срина жизненоважната си система за публични услуги.

Нещо повече - правителството с учудване откри, че единственият начин да възстанови поне малка част от работната сила е...пак да внесе имигранти. Този път гадни индийци и презряни африканци. Като миналия път. Защото една нервна криза, съпроводена с истерично трошене на мебели на тема "Британия вече не владее моретата" в рамките на един век, просто не е достатъчна.

Само че, докато оргията на скръбта по умрялата Империя се вихри из Уестминстър, поляците продължават да си отиват, а индийците продължават да не идват. Мистерия... Все пак, възможно е да са били отблъснати от трескавата психоза, лъснала по лицата на две поредни министърки на вътрешните работи, които толкова очевидно мразят своя собствен имигрантски произход и всеки човек, който им напомня за него, че ти се дощява не толкова да им поискаш виза, колкото да им дадеш 10 капки мента, глог и валериан на бучка захар.

Вместо да се изпълни бълнуването на Борис Джонсън и прочутия червен автобус, нали се сещате как Националната здравна служба щяла да получава 350 милиона паунда седмично, само и само да излезем от ваджишката #Европа и нейните чуждоземни закони и регулацийки. По изчисления на Бюрото за национална статистика (ONS), Великобритания губи един милион паунда ЕЖЕЧАСНО, т. е. около 173 милиона паунда седмично, от съсипания чрез Брекзит износ към най-големия си търговски партньор - гореспоменатата ваджишка Европа.

Прочее, поради взривеното си финансиране и остър недостиг на медицински сестри, Националната здравна служба в момента се разпада толкова зрелищно, че ако ти дотрябва спешна помощ в Лондон, най-бързият и лесен начин да я получиш, е да се метнеш на малкото останали влакове на Евростар, да стигнеш до парижка болница, да си изчакаш реда там и после да се върнеш в Лондон пеша и с платноходка през Ламанша. И пак ще изпревариш линейката, която си извикал на местопроизшествието край Пикадили Съркъс.

Поуката от тази история е, че дори за богато общество като британското, злоупотребата с долнокачествен национализъм е прекалено скъп лукс. Когато допуснем манипулативни, безскрупулни лъжци в парламента и министерствата в сърцето на държавата, с политиката е свършено. Тя бива заменена от дръзка игра на комар, в който залогът са обикновените граждани. И най-мерзкото е, че гражданите не осъзнават това, защото са ловко излъгани, че те са играчите - че те решават. Че това е най-вълнуващата игра в живота им, че сега могат да покажат колко струват и да си отмъстят, да прецакат, да надиграят и натикат в миша дупка онези, срещу които години наред са били насъсквани - дали източноевропейски имигранти, дали роми, бежанци или някакъв друг имагинерен враг, няма значение. Пропагандата винаги е една и съща - животът е пълен с ужасни злини и зловещи заговори ТОЧНО срещу теб! Но ВСИЧКИ тези опасни врагове ще се изпарят магически в небитието - ти само гласувай на ей тази дата по ей този начин…

Сложността на света се замества от едно простичко решение, от един ерзац Видовден, след който "правилните хора" отново ще контролират света. Необходимостта от размисъл и съзнаване на собствените слабости бива заглушена от тръбния зов на една единствена мисия - да счупим нещо, да сринем, да отмъстим.

Нужна е една единствена победа над демоничния враг, който до оня ден ти е сменял тръбите в банята или ти е давал субсидии за научни изследвания в провинциален университет, който собственото ти правителство би предпочело да подпали с кибрит...

Огромната разрушителна крайна цена на една на пръв поглед евтина съблазън, като националпопулизма, не може да бъде предвидена и изчислена докрай, защото я плащаме безкрайно: с разбитото качество на животите си, с отнетите си права и съсипаните си житейски планове.

Брекзит е димящият кратер, останал след експлозията на пожароопасен коктейл от партийно-спонсорирана кампания от краткосрочно удобни лъжи, които кремълската онлайн дезинформация превърна във всепомитаща политическа лавина, безхаберна медийна всеядност и дълбока обществена фрустрация от неизбежния природен закон, че нищо в този свят не може и няма да остане същото за дълго.

Колкото и фалшиво спокойствие да ни носи мисълта, че можем да спрем времето с две разходки до урните, вече знаем, че от лъжата не става истина нито с пламенно скандиране, нито с тържествени ритуали, нито с бюлетина, нито с подкуп, нито с рев и тропане с крака. Реалността винаги побеждава - неумолимо, независимо колко дълго и упорито развяваме в лицето ѝ дрипавото знаме на заблудата си.