За вършения „културен етноцид” срещу българите, започнал през 1945 г. в Македония и продължаващ и до ден-днешен, видно от изказването на Никола Димитров в Съвета на Европа наскоро, говори и едно от нейните официални узаконявания още през 1946 г. Тогава в Скопие е обявена онази белградска Заповед № 2262 от 7 май, в която „за последен път” се нарежда, вижте какво:

„…За последен път се нарежда да се унищожат всички надписи, названия и други означения на сградите, паметниците и църквите, написани на български език…

Обръща Ви се внимание, че е желателно да направите същото и в най-скоро време да унищожите всички надписи на български език във всички църкви.

Внимателно да се прегледат всички църкви и да се премахнат всички табели и плакати, които са закачени по църквите, както и всички предмети, които се намират вътре в църквите и са написани на български език.

Същевременно се препоръчва на свещеничеството, на Богослуженията, както в църквите, така и извън тях, да не смеят да четат Апостола и Евангелието, нито каквито и да са други молитви, на български език…“.

И въпреки всичката тази вакханалия на разрушението и омразата, все нещо и до днес е останало, което ще свидетелства и за идните поколения какво и как се е случвало във Вардарската част  на изстрадала българска покрайнина.

Защото в онази, другата, Беломорската, а и западно-тракийската части, е не по-малко здловеща и покъртителна историятао на изтриването на всичко българско. За което някога Европа си затвори очите. А комай и днес е решила да прави същото...

(Бр. 15/2022 на „Златоградски вестник“)