Полина ДИМИТРОВА

На 16. 08. 22-а се прибирахме от Гърция към България през Златоград, в най-големия порой - буря, паднали камъни, падащи в момента камъни, свлечени пясъци върху пътя, дъжд, на който чистачките не смогват.

Тъмно, нищо не се вижда, караш с 20-30 максимално и цялото прибиране в такова време те принуждава да си направиш следните изводи: няма мантинели, никъде не свети ориентир на къде върви пътя, няма преграждения за падащите камъни - могат да паднат директно върху колата и теб, може да се свлекат пясъци отгоре. Ако решиш да спреш, тъй като не виждаш от дъжда, едва ще намериш разширение. А ако намериш, най-вероятно е по-рисковано да останеш, за да не те затрупа нещо, отколкото да продължиш.

Случихме се три коли една след друга, което малко ме успокяваше, че поне, ако стане нещо, ще си помогнем. На ГПП-то пък в такъв голям дъжд, освен личните карти, ни поискаха и талона на колата. Както всъщност направиха и на отиване, преди обяд.

Та с всичко това искам да кажа, че ако се чака някой да загине по тоя път, щото условията не винаги са слънце и спокойна атмосфера, добре.

Но ако някой иска нещо да направи за гарантиране на безопасността, е време да го направи.

Иначе се минава бързо, без чакане и лично ние винаги сме предпочитали този път.

Не бяхме тръгнали в дъжда, захвана ни доста нагоре по баирите и добре че нямахме сериозни проблема - прибрахме се. Важното е да не пострада някой друг, това е идеята на това споделяне.

(Бр. 14/2022 на „Златоградски вестник“)