+ Каква е съдбата на Св. Климентовия манастир и църква от археологически комплекс край жп-спирката на с. Равна, до гр. Провадия, Варненско, на който са открити около 280 каменни надписа...

+ Манастирския комплекс започва да се строѝ веднага след пристигането на Кирило-Методиевите ученици в България през 887 г. и с изписването на църквата напълно завършен през 892 г.

+ От техните майсторски рисувания по камъните черпя информацията за живота и случващото се по това време...

 

Александър СОТИРОВСКИ

Специално за „Златоградски вестник”

 

Хората от околните селища наричат местността „Манастирището”.

Многократно на повърхността е намиран керамичен материал от Ранното средновековие. А на няколкостотин метра е разкрито тракийско светилище. През август 1978 г. няколко иманяри започват да търсят скъпоценности с булдозер. Веднага се намесва Николай Панайотов от Исторически музей в Провадия. Уведомени са ръководствата на община Провадия и Окръжния исторически музей на Варна.

 

Предприети са спасителни разкопки от лятото на 1979 г., започват археологически проучвания, които продължават 11 лета, с ръководители проф. д-р Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет и ст. н. с. д-р Павел Георгиев от филиала на Археологическия институт в Шумен. На обекта работят ученици от провадийските училища, студенти и пенсионери.

За българската наука най-ценното от Равненския манастир е огромното количество надписи и рисунки върху камък. Открити около 280 надписи на няколко езика и четирицифрено число рисунки на животни, ловни сцени, кръстове, фигури на светци и шамани, конници, кораби, геометрични и растителни орнаменти и др.

В България такова количество надписи от Ранното средновековие, събрани на едно място, се откриват за първи път. Едни от тях са на старобългарски език – глаголица и кирилица, други са на старогръцки език, трети са на така нареченото “руническо писмо”.

Има и един надпис с латински букви, но със старогръцки думи, двуезични надписи – на  старогръцки и старобългарски и др. Тяхното количество и съдържание от време, малко познато днес, ги прави неоценимо богатство за историческата ни наука.

 

За какво става дума в тези

280 надписа?

Къде е съхранен материала?

И само надписи ли е имало?

 

Археологическият материал, архитектурните особености на постройките, показват, че манастирският комплекс е бил център на българската духовност от края на IX до началото на XI век. Комплексът е построен по решение на владетелския двор след 887 г. Един от надписите, изписан на старогръцки език, осведомява за датата на освещаването на манастирската църква „Св. Богородица” – 23. IV. 897 г. Тази дата обаче подлежи на доуточняване и не може да се приеме 1:1, необходимо е по-обстойно разчитане на камъка.

Това е четвъртата година от управлението на княз Симеон I. Известно време имаше спор около датировката на този надпис. Павел Георгиев успя да докаже, че в текста е използвано едно източно летоброене – на Евсавий Кесарийски. В тази насока е откритият оловен печат на княз Симеон I. Той е служил за подпечатване на Св. Климентовата кореспонденция и други материяли. Печатът е датиран сравнително точно между 893 г. (когато Симеон I става владетел) и 913 г., когато князът се провъзгласява за василевс (цар).

Намерени са също така части от печати на престолонаследника Михаил и други подобни.

Намерените печати  не са изследвани. От публиации направих проучване на „Симеоновия” печат и тук го презентирам.

 

Считам, че азбуката е

била сътворена и „пусната

в употреба в 893 г.,

 

като по-късно малките гръцки букви са заменени. Манастирът е книжовно средище на българската писменост. Разположен е на речна тераса на десния бряг на река Провадийска и е отдалечен на 22 км от Плиска. Манастирът има оградна стена с крепостни кули и две порти – от запад и юг. Той има площ от 8-9 декара. Сградите са разположени така, че делят територията на манастира на отделни дворове, всеки от тях с предназначение. Така се оформя една много добре планирана композиция, като в средата се издига църквата, която доминира над останалите сгради.

Отвън, пред източната оградна стена, е манастирският пазар. Манастирът се снабдява с вода чрез глинен тръбопровод от близък извор. Отпадните води се отвеждат до Провадийска река чрез канализация. Църквата е най-важната сграда в манастира, която е с размери 20 на 14 метра. Гледана от разстояние, тя е заслепявала с белотата на градежа си от малки, добре одялани варовикови блокчета, споени по фугите с червен хоросан. От изток тя има три тристенни апсиди. Източно от Църквата има представителна жилищна сграда с четири помещения. Те са ползвани (вероятно) от Четиримата просветители – Климент, Наум, Горазд и Ангеларий.

Други по-важни сгради са: банята с водопровод, канализация и хипокауст (отопление под пода), училище, сервизни и битови помещения, работилници, хамбар, санитарни възли и др. Отличава се богатата украса от мраморни детайли – бази, колони, капители, олтарни прегради и др.

 

Този паметник на

старобългарската култура

 

- манастирът край с. Равна, предизвика широк интерес сред специалистите от страната и чужбина, византолози от Русия, Австрия, Франция, Румъния, Унгария, Германия, Италия. А и от по-далечни страни – САЩ, Япония и др., проявяват интерес към комплекса.

През есента на 1989 г. в Провадия бе проведена няколкодневна международна научна конференция, посветена на Равненския манастир. След 1989 г., със средства заделени от Националния институт за паметниците на културата (НИПК), бяха предприети временни мерки за предпазване на разкрития манастир от природни явления, както и од ширещата се безстопанственост - крадци отнесоха временните покрития на манастирските сгради.

Не помогнаха и назначените от община Провадия пазачи, жалбите до прокуратурата, обикалящите наоколо полицейски коли. Той бе покрит с пластмасов покрив, дървени греди, фазер и черна хартия, а по-късно и с земя. До него бе прекаран 900 метров асфалтов път, площатка за превозни средства и бяха построени санитарни възли. Специалисти от НИПК разработиха проекти за реставрация и трайна консервация на манастира и оформянето му като туристически обект.

 

Сега, обаче - Манастирският комплекс е покрит с пръст  и саморасли храсти и дървета, както е състоянието и на асфалтовия път с площадката до същия... Въпросът е

ЗАЩО?

 

И такава ли трябва да е съдбата на мястото, където е началото на сътворяването на азбуката, която по-късно става основна за 270 млн. народ? И колко ли „залудни” средства народни пари бяха изхарчени за разкопките на целия комплекс?

И защо, вместо да се реставрира и социализира това свято за българския народ място в последствие, от него са изнасяни блокове мрамор – грабеж или обикновен нихилизъм към собствената история?

 

(Бр. 8/2022 на „Златоградски вестник”)