Интервю на Петър Карабоев

в. Дневник

От 2007 г. насам кмет на Златоград е Мирослав Янчев, с когото разговаряме за ефекта от работата с кохезионните фондове на Европейския съюз за жителите и администрацията в този най-южен град на България.

. Златоград е община, която би изглеждала различно без възможността за достъп до кохезионните фондове на Европейския съюз. Колко важен източник са те за хората от района?

– Въпреки че местната икономика е силно повлияна от процесите на национално ниво (по-специално от стресиращата тенденция на увеличаване на миграцията, предимно на млади хора и семейства в трудоспособна възраст), смятам, че община Златоград има още доста потенциал и възможности за развитие. И именно затова структурните фондове на Европейския съюз са важни за нас. Бюджетът ни е твърде ограничен, за да може да се благоустрои в такъв мащаб една територия като нашата община. От тази гледна точка използването на всякакви външни финансови инструменти е голяма помощ на местната власт в стремежа ѝ да подобри живота на своите жители.

. Посочете няколко примера от община Златоград за ефекта от кохезионните фондове.

– Реализирахме доста свои проекти с финансовата подкрепа на структурните фондове чрез различните оперативни програми и Програмата за развитие на селските райони, а така също и от други донорски програми, като Програмата за хуманитарна помощ към посолството на САЩ в България, МФ „Козлодуй“, посолството на Япония в Република България и други. Проектите, които промениха визията на Златоград, са свързани с благоустрояване на централната градска част, като реализирахме едновременно няколко мащабни инфраструктурни инициативи, финансирани от различни европейски програми: „Изграждане на комуникационно трасе Златоград – Термес – Ксанти“ (финансиран по програма „Европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007 – 2013“) подобри достъпността на транспортната мрежа от двете страни на границата. С отварянето на четвъртата транспортна връзка между България и Гърция през Златоград, се увеличава потокът на пътници през ГКПП и в двете направления. В рамките на проекта изградихме мостово съоръжение и покрита една част от речното корито, с което се осигури нормално и безопасно движение на автомобилния трафик и се благоустрои съществуващата пътна инфраструктура в центъра на града.Изграденият, прилежащ към трасето паркинг със 72 паркоместа решава дългогодишен проблем в централната част на града и е удобство за гости и туристи, решили да разгледат за кратко Златоград, преди да се отправят към друга туристическа дестинация. Трасето облекчава движението в други натоварени улици – към болницата, детските градини и училища; „Рехабилитация на градски парк“. С този проект засадихме дървета и храсти, оформихме цветни алеи, обособихме зони за отдих и детски кътове – общо реконструирахме зелените площи в централната градска част на град Златоград върху 11 980 кв. м.; „Благоустрояване на площад в централната градска част“. С финансовата помощ по този проект подменихме настилката на площада в Златоград със съвременни материали със здрава основа, обединихме пешеходни пространства, увеличихме зелените площи и реновирахме паметника на Делю войвода;

„Реконструкция и доизграждане на водопроводна мрежа в с. Долен и реконструкция на спортен център, изграждане на обслужваща сграда и зала за спорт на закрито в Златоград“. Тук направихме няколко неща в две посоки. От една страна реконструирахме водопроводна мрежа в с. Долен, махала Доганица и махала Станкова. От друга, се реконструира общински спортен комплекс в Златоград така, че да отговаря на съвременните тенденции и очаквания към спорта. Така обновеният и модернизиран спортен комплекс вече предлага възможности за упражняване на високо ниво на различни спортни дисциплини, включително и с футболно игрище, лекоатлетическа писта с четири пътеки за бягане и 7 сектора за лекоатлетически дисциплини, сред които и за хвърляне на копие. Има и обслужваща сграда на два етажа към спортния комплекс, приютила още лекарски кабинет, тепих за борба, фитнес кът…

. Вие сте кмет откакто България стана член на Европейския съюз и имате впечатление как се разви през годините работата с еврофондовете – като ефект и като умение на администрацията да кандидатства за средства и да се съобразява със срокове и изисквания?

– Аз съм кмет на община Златоград от края на 2007 г. България е член на Европейския съюз от януари 2007 г. Разбира се, преди 2007 г. в България и в община Златоград също се усвояваха средства по предприсъединителните фондове на Европейския съюз, което даде възможност да се натрупат знания и придобият умения за писане и управление на проекти. Качественият административен ресурс е ключов фактор за ефикасната работа на кмета и същевременно е и гарант за ефективно и отговорно управление. Още в първата година от първия си мандат назначих в екипа си експерти, които имаха опит с писането и управлението на проекти по различни европейски програми. Инвестирайки в административен капацитет, успяхме да реализираме много проекти, които промениха коренно облика на общината ни. Така че направената инвестиция в човешки ресурс бе с голяма възвращаемост. Придобитият опит в управлението на европейски проекти по предприсъединителните фондове, а сега и по структурните, направиха администрацията по-гъвкава и способна да реагира по-бързо на възможностите за външно субсидиране на поетите пред съгражданите ми ангажименти.

. Златоград е община, гранична с Гърция. Имате ли трансгранично сътрудничество – включително за проекти за еврофондове – с гръцката страна?

– Да, община Златоград е една от българските общини с дългогодишен опит в областта на трансгранично сътрудничество с гръцка община. През 1994 г. е подписан протокол за побратимяване между двете общини от пограничните райони – Златоград и Хрисуполис в Република Гърция. Заедно, вече 24 години, постигнахме сътрудничество между местните власти, междукултурен обмен, бизнес сътрудничество, младежки инициативи в областта на образованието и спорта. В резултат на няколко трансгранични проекта, реализирани във времето преди откриването на ГКПП край Златоград, местните власти на двете общини подпомогнаха междукултурния обмен, бизнес сътрудничеството и контактите между самите жители. Разработваме заедно различни проектни идеи, обменяме опит и добри практики от реализирани проекти по европейски програми, провеждаме съвместни заседания на общинските съвети. Имаме побратимяване на пет публични институции – пожарна, полиция, училища, болница и държавно лесничейство. С успешната реализация на тези проекти поставихме началото на бизнес взаимоотношенията между икономическите субекти от двете страни на границата, които продължават и до днес, а с отварянето на границата се улесни значително тяхната комуникация. Община Златоград разшири трансграничното си сътрудничество, като подписа и споразумение за партньорство за управление на горски пожари и природни бедствия с гръцката община Термес. Това не остава незабелязано:

през 2014 г. община Златоград получи две номинации за най-добра практика в европейското териториално сътрудничество; проектът на община Златоград ZLATEX бе номиниран за най-добра практика в категорията „Трансевропейска мрежа“ на Първата конференция за европейско териториално сътрудничество: представяне на най-добри практики и споделяне на опит, която се проведе в Солун; в категорията „Институционално партньорство и проектно управление“ бе номиниран за най-добра практика и проект OUTLAND, в който община Златоград участва като партньор на община Терми, Солун.

. Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени днес малките общини като Златоград?

– Днес, въпреки всичките усилия, които полагаме за развитие на местната общност, основното предизвикателство, което смятам, че стои и пред много други малки български общини, е свързано с преодоляване на демографската криза и стопиране на масовите миграционни процеси. От тази гледна точка, разполагайки с ресурси за развитие на местната ни икономика, е важно да се стимулира преди всичко предприемаческата активност на хората и развитието на собствен бизнес, разкриващ нови възможности за осигуряване на работни места, като фактор с най-голямо влияние за задържане на населението в общината. Без предприемаческата активност на бизнеса усилията ни ще бъдат безплодни.

Искам силно да подчертая, че в такива райони като нашия – малка планинска община със застаряващо население, е изключително важно да има и държавна подкрепа за стимулиране на общински проекти с добавена стойност, какъвто е например нашият проект за използване на термоминералната вода. Той е и най-важният ни за развитие на местната икономика, привличане на чужди инвестиции и задържане на местното население. Така с обединените усилия на местна и централна власт се увеличават значително шансовете за привличане на инвеститори, за насърчаване на икономическата активност, което неминуемо ще намали отрицателните демографски показатели.

(Бр. 14/2022 на „Златоградски вестник“)