Христо ИВАНОВ
България губи посока, България губи темпо на развитие и затъва в невъобразимо политическо дребнотемие и дребнодушие. На глобалната сцена се случват много сериозни кризи, но под тях текат и много сериозни процеси на трансформация. А България изостава от тях и може да изпусне важни възможности и прозорци. Конкретен пример за това е Еврозоната - не толкова валутата, с която ще се разплащаме, а влизането ни в клуба, където се взимат най-важните политически решения за икономиката на Европа.
Същото важи и за Шенген - колкото по-дълго в София няма политически субект, който да поеме отговорност за провеждане на необходимите реформи, които ще изградят доверие между нас и нашите партньори, толкова повече натежават аргументите за разделяне на България и Румъния. Тези две цели зависят от това да направим реформа в правосъдието - без такава реформа няма да реализираме нито една от двете цели. Точно затова ние няма да реализираме управленски мандат, без да имаме твърда гаранция, че ще бъде направена конституционна реформа на модела на управление на прокуратурата.
Също толкова важно е бързо да напреднем с Плана за възстановяване и устойчивост. Отново - не толкова като усвояване на някакви пари, а като реализиране на политики, които навреме да трансформират българската енергетика и икономика.
И още един приоритет - сега е време България да изпълни със съдържание своята принадлежност към НАТО, чрез ясен ангажимент по отношение на руската агресия в Украйна – да подкрепим усилията на международната общност, за да може Украйна да отблъсне агресора, а ние да модернизираме армията си. Всичко това трябва да стане сега, в този период.
Нека да си представим една България след 14-16 месеца, която успешно е изпълнила тези 5 национални задачи. Една такава България ще бъде много по-оптимистично място. Как да стане това? С политическа отговорност. Парламентът трябва да излъчи кабинет, който в ограничен хоризонт да завърши изграждането на европейска България – това е въпросът за българската европейска съдба.
Това ще бъде един кабинет, който излиза извън нормалната политическа логика - нека да го наречем служебен кабинет, който не е излъчен от президента. Това няма да е коалиция, нито „исторически компромис“, нито ще бъдем заедно. Това няма да е рецепта за сдобряване, не някакво "сдушване".
По никакъв начин не би било индулгенция за никого. Това е проява на трезва отговорност към страната.
Става дума за едно - да разделим решенията, които трябва да се вземат сега, незабавно, от всички останали.
Ние, лидерите, можем да си останем в парламента, там да се караме и да се бием, но трябва да излъчим един кабинет, който тихо, експертно, убедително, отговорно и с цялата политическа воля да свърши изброените неща.