+ Директори на исторически музеи от страната се събраха в Златоград, за да дебатират проблемите и възможностите ни в културно-историческия туризъм

Евтим ЦВЕТКОВ

„Кръгла маса” на тема музейно дело и развитие на културно-исторически туризъм, ръководи през юни в Златоград проф. Николай Овчаров. Да участват в разговора по тази важна за страната тема бяха дошли представители на водещи национални музейни институции – Бони Петрунова от НИМ в София, Игор Лазаренко от Историческия музей във Варна, Милен Николов от Историческия музей в Бургас, Даниела Коджаманова от Историческия музей в Кърджали и Валя Василева от Историческия музей в Смолян. Гост на срещата бе и д-р Пламена Заечка – съветник на министъра в Министерството на туризма.

Преди диалозите на „кръглата маса”, обаче, всички се запознаха с новата интерактивна зала в Археолого-етнографския музей в Стария град, представяща тракийски династичен център с виртуален туристически гид. В залата нагледно е представен в разбираем за туриста посетител вид един цялостен център от археологически комплекс, намиращ се буквално на 40-50 км от Беломорския бряг. Неговата ценност е и като експозиционна стойност, и като научен тракийски династичен център, сравнително добре запазен от иманярски набези, чийто акценти са досега малко известни тракийски владетели от периода преди навлизането на римляните по нашите земи - IV-I в. пр. Хр. С проучванията напоследък ставаме свидетели на техния бит и останки от живота им, проучвани от колектив учени от 2016-2021 г. Така в продължение на пет години е изследван животът на тракийските племена в Източните Родопи – некрополът и светилището, доста живописно-нагледно представен на макет, с точен мащаб, в новата експозиция на музея в Златоград.

Това светилище от 4-3 в.е и първият основен акцент тук, вторият е царският некропол от 3 в. пр. Хр., пълен с много интересни ранно-елинистически накити, като пръстени, обеци, гривни, игли и пр., които са изложени във витрината.

Трети акцент в залата е един все още малко проучван център на площ от 30 дка, също от 3 в. пр. Хр., в който са открити останки от къщи на траките, както и единствена по рода си в Източните Родопи огромна оградна стена, чийто каменни блокове са по около 2 м.  Така в новата музейна златоградска зала са представени както самите обекти на терен със съотвеетните информационни табла, но и една модерна възстановка на самия гроб на тракийската принцеса, с визуално представяне на терена с два култови олтара и една цялостна реконструкция на гробното съоръжение, проучено основно от археолога Лещаков. Намерени саа и гробни останки от няколко индивида, някои от които разчленени, а в периферията на самия гроб има два големи кръгли олтара. В залата са изложени и комплект находки от цялостното битие на тракийските племена в долината на Върбица – земеделски сечива, въоръжение, предмети на лова, накити и образци на ранно-елинистическото изкуство, срещани от времето на Александър Македонски, Лизимах и неговите роднини, които дават добра представа за живота на траките от тази епоха.

Новата зала в Златоград е с една много модерна и актуална технология за представяне на артефакти, характерни за един съвременен европейски музей, който добре представя археологическото състояние на района Бенковски-Златоград. От една страна можем да видим самите находки във витрините, от друга - с тъчскрийна е дадено пълно описание и демонстрационно видеонаблюдение, което може да се добавя и обогатява в зависимост от новите находки.

Тези достойнства на новата зала, както и тези на останалите музеи в Стария град, които специалистите посетиха, бяха често изтъквани в дискусията по-късно, а директорът на НИМ Петрунова откровено заяви, че някои неща от уредбата им директно ще приложи в националния музей, тъй като той има огромно богатство от оръжия, например, които досега не са имали идея как да изложат.

И друг път сме писали, че тази част на Родопите е изключителна като исторически натрупвания отпреди 5-8 хилядолетия, със свидетелства за първите каменни изсичания и обожествяването на скалата; следва т. нар. „бронзова епоха” (второ хилядолетие пр. Хр.), прототракийската култура, както и каменно-медната епоха със своите вече около 40 скални гробници в региона, много пещери-утроби и големите светилища на Татул, наречено от Александър Фол „Храма на Орфей”, и Перперикон.

С всичко това и с още много археологически и други находки в региона, се свързва и Златоград, който е вече основна и неизменна туристическа дестинация, която обогатява своите музейни хранилища на историческа памет и може достойно да посреща както многобройните си туристи, така и местни и външни ученически групи, с образователна цел.   

(Бр. 12/2022 на "Златоградски вестник")