Евгений КЪНЕВ

 

Много често мисля за дълбоките разделителни линии в нашето общество още след Освобождението, много от тях като културни разломи между българите с преобладаващо европейска и ориенталска култура. Така разбирам и гениалния опит на Алеко да накара байганьовците да погледнат на себе си с чувство за хумор. И виждайки карикатурния си образ в очите на европейците - да се опитат да станат по-добри хора?   Но дали Бай Ганьо има чувство за хумор и самоирония? Което чувство също е продукт на определен тип култура. Не, когато Бай Ганьо е предизвикан, в него се отприщва злоба; чувство не за хумор, а за малоценност; вместо самоирония и самокритика, в него се надига повик за отмъщение. В това е есенцията и на днешния байганьовски патрЕотизъм. Манталитет в стила: “тия либерасти от Гейропа ли ще ми казват какво да правя; келепира ще ми развалят; те пък са мнооо убави”.

 

Вижте само какви каузи защитават днес. Под форма на защита на българщинАта, винаги се организират срещу всичко, идващо от Европа: срещу толерантност към расовите, етническите, религиозните и сексуалните малцинства (“толерасти”); срещу отвореното общество (“соросоиди”); срещу мерките, свързани с домашното насилие (“джендъри”); срещу науката/медицината (“чипирането на Гейтс”); срещу върховенството на закона и правата на човека (“умнокрасиви”); сега срещу еврото (“майкопродавци”) и пр.

Ако човек анализира кои са най-популярните публични лица- “пазители” на българщинАта, а всъщност на байганьовщината - ще забележи веднага общото. Това са хора, които винаги са били на държавна работа или получавали доходи от бюджета; които на практика нищо не са направили за другите свои съотечественици, т.е именно за българщината. Общото е публичен шум през любезно предоставени медии за защита на статуквото и срещу европеизацията и модернизацията на страната. И борба със зъби и нокти за получаване или запазване на привилегии, в крайна сметка финансирани от техните съотечественици.

Голямата, Гранд задачата на автентичните патриоти е да намерят начин как да споделят общо пространство с патрЕотите в името на общото ни Отечество. Защото поведенческият код на патриотите са правилата и правото, т. е. мисълта за общия интерес, а на патрЕотите - грубата сила на Горилата, т. е. мисълта за себе си и своя кръг.

 

Може би именно падането на патрЕотарската икона в Кремъл през тази година е точното време за поставянето на вездесъщата байганьовщина на точното й място?