На 20 април 1941 г. подразделение от Втора българска армия прогонва гръцката част, укрепила се в с. Шахин, Ксантийско. Така, след 21 години, суверенитета на селото, както и Източна Егейска Македония и Западна Тракия, са възстановени в границите на Царство България.

Селото е разположено в долината на река Куручай в южните склонове на Родопите. През него минава пътят от Ксанти за Рудозем и Златоград. Според легенда, селото е основано от Лала Шахин паша през 1360-те и за това носи неговото име.

От 1912 г. Шахин e в границите на България до 1920 г., когато е предадено на Гърция.

В селото живеят българи мохамедани (помаци), в консервативно-затворена среда, с основен поминък отглеждането на тютюн, чрез който са постигнали завидно за времето си благосъстояние.

Стою Шишков, преминавайки през Шахин в началото на 20 в., записва: „…Селото Шеинъ, състоеще се отъ повече отъ 200 кѫщи, прѣдставлява чисто и просто едно градче съ своитѣ двуетажни и триетажни варосани кѫщи, съ постлани съ калдаръми улици, красиви каменни чешми, кавенета, мечети и др., и съ добрѣ облѣчено и здраво население. Въ байрямскитѣ дни особено ярко изтъква не само завидното състояние на Шеинци, но и тѣхното богатство, когато и малкитѣ помакинчета се натруфятъ съ обшита съ сърма прѣмѣна и нанизи съ златни монети.”

(Бр. 10/2022 на „Златоградски вестник“)