+ Историкът Александър Сотировски от Северна Македония предполага, че огромния археологически обект при с. Бонче, Прилепско, е могила-гробница от времето на българския цар Кубер

Ефим УШЕВ

Александър Иван Сотировски е българин от Битоля, който поради големи проблеми с властите в РСМ, все заради етническия му произход, от няколко години живее при свои роднини във Варна. Казва дори, че поради българското си самосъзнание, което не крие, и до днес там отказват да му подновят македонската лична карта и е принуден да се самоидентифицира единствено с българските си документи.

Един много интересен човек, с големи познания в областта на най-старата българска история, който в проучванията си е достигнал до убеждението, че има един вид „ноу-нау” в разчитането на българското руническо писмо.

Твърде заинтригуван от неговите хипотези, тук обаче няма да излагам становищата му в това отношение, макар да смятам, че е много необходимо това да се направи, включително някои от нашите историци, с интерес към темата, е добре да се заинтересуват от проучванията му.

Преди 7-8 години аз бях публикувал информация за една негова разработка по разчитането на розетата от Плиска (още през м. май 2013 г.), но тези дни отново имах разговор с него, когато ми разказа за един известен археологически обект край с. Бонче, Прилепско (РСМ), обект на отдавнашни, ако не проучвания, то поне специализирани огледи и от български, и от сръбски учени. Става въпрос за една огромна каменна могила, вероятно гробница, на 30 км източно от гр. Прилеп, разкопана напълно през 2007 г., но според г-н Сотировски още през Първата световна война тя била взривена от французи на път за Белград. А всичко, намерено там тогава, е обрано и занесено във Франция, включително златна царска корона и воински щит.

Той смята, че разкопките, правени през 2007 г., са били абсолютно тайни и не се е давала информация какво е открито, както обикновено се прави. През 2010 г. обаче се разчува, че е била открита една каменна розетка, по подобие на тази от Плиска, с рунически знаци по нея, без никакви гръцки букви и символи. Хората на на Паско Кузмин веднага я скриват и сега същата е в неизвестност.

По-късно, казва Александър Сотировски, се прави и филм за този обект, където се говорят всякакви фантасмагории, включително, че е от ранната елинистическа епоха, дори предполагат, че това е гробницата на цар Менелай или на пелагонийския крал...

Но за мен най-важното, онова, което наистина би ни заинтригувало, е това, че Сотировски е твърдо убеден в едно - тази потайност около могилата и разкопките по нея не са случайни, не е случайно и отплесването към всякакви гръцки теории, пасващи по това време на известната в Македония политика на „антиквизацията”.

Съдейки от мащабите на археологическия обект и липсата на каквито и да било гръцки символи, надписи и пр., каквито, ако бяха намерени, щяха непременно да се изтъкват и рекламират, за него е ясно, че това е българска могила и по-точно – гробницата на българския цар Кубер, братът на Аспарух, заселил с българите си Прилепско-Битолския регион, т. нар. „Долна земя/Долна Мизия”, още преди Аспарух да основе Дунавската си България.

Разбира се, това не може да бъде просто така потвърдено и думата имат археолозите. Което обаче едва ли е възможно при обвиващата се в потайност на проучванията Северна Македония, на всичкото отгоре - упорито оставаща и дори задълбаваща в югоносталгичарската сфера на „титополитиката” и нейните измислици и фалшификации на българското минало на тази съвсем нова държава...

(Бр. 10/2022 на „Златоградски вестник“)