+ Или как Златоград ще се впише в Националния план за развитие и устойчивост, залагайки на геотермалното си находище в Ерморечието...

 

Ефим УШЕВ

 

 

„Водата от извора при Централната минерална баня в София е с температура 46 градуса. Столична община планира с нея да се отопляват сградите на Министерския съвет и други учреждения”. Това написа в скорошна своя статия журналистът Максим Караджов от в. „Дневник”.

 

Както се оказва, общината там е разработила програма за "използването на геотермална енергия за отопление и климатизация на държавни и общински сгради".

На златоградчани може и смешно да им се вижда, на фона на ермореченската 90-градусова вода, но тези 46 градуса в София явно не подлежат на разреждане в специална топлообменна станция, както е почти „вековния” наш проект за същите нужди. Разликата е, че там предвиждат за отопление четири държавни институции, а по нашия проект – осем общински сгради, макар наскоро общината да заговори, че се отказва от тези сгради и се насочва към проект за бъдещо отопляване по квартали.

Има, разбира се, още важни разлики, като например тази, че в столицата имат вече „пилотно” осъществена такава практика, защото по този начин вече се отоплява Регионалният исторически музей. Той обаче се помещава в сградата на самата централна баня, където е инсталирана и работи геотермална инсталация.

Нещо твърде далечно от нашенското състояние за нуждата от многокилометрово докарване на ермореченската вода в Златоград.

Все пак, добре е да знаем, че през зимата отоплението по този начин излизало на музея четири пъти по-евтино, в сравнение с услугата от предприятието "Топлофикация”.

Но онова, което е най-важно за нас, златоградчани, в отдавнашните ни щения за ползване на топла минерална вода, е това, че разработването на пилотна система за използването на геотермална енергия за производство на електричество и топлина, както и да се анализира геотермалният потенциал в страната, се предвижда изрично в Планът за възстановяване и устойчивост, защитен в Брюксел наскоро от правителството на Кирил Петков. А и потвърден лично от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен при идването ѝ в София наскоро. Това е за нас важното, като че ли, и е един вид призив към община Златоград да защити един по-разумен, обществено и национално приемлив проект във връзка с използването на водата от Ерма река, който да бъде защитен и одобрен за финансиране именно от този План за възстановяване и устойчивост. Където тази възможност е включена в направление „Нисковъглеродна икономика”, чиято цел е увеличаване на енергията от възобновяеми източници.

 

Планираниите инвестиции

 

тук са 343 млн..лв., които трябва да се използват до 2026 г. Наскоро вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, който бе в Златоград за празника на чевермето, каза, че с предвидените средства в плана няма да се финансира употребата на минерална вода за отопление.

Той уточни, че минерална вода може да се ползва само за затопляне на (обикновена) вода, която да се включва в отоплителни инсталации. А минералната после да се ползва по нормалното ѝ предназначение - за балнеология и пиене.

„Златоград през последните години се оформи като развит център за туризъм, предлагайки разнообразни и интересни фестивали и събори, а освен това е една от най-добре развиващите се общини в региона. Има и отлични предпоставки за бъдещо устойчиво развитие, за което вярвам и аз мога да помогна”, каза министър Сандов в Златоград.

И тук много важни са изследванията за водата, които община Златоград трябва да има и да ги представи за съответното ползване. Трябва да изследва и да определи каква вода имаме от съответните сондажи и за каква дейност ще ни трябва. Защото е неразумно прекрасна минерална вода с доказани лечебни качества, например, да се употребява за отопление на сгради, коментира хидрогеологът Величко Величков, изпълнителен директор на Българската асоциация по подземни води. Тяхната позиция на специалисти е, че след като водата е добра за балнеология, тя трябва да се използва именно за това.

Проблемът при нас е дали имаме проуване на вода от различни сондажи, които да покажат коя за какво ще ползваме – за отопление или за балнеолечение? Или пък водата тук е от едно находище, тя евентуално е една и съща при всички сондажи и ще се ползва за всичко...

Имайки предвид как в съседното с. Бани, Ксантийско, само на десетина километра от нас, изтичат води с различно качество и температура, при това от десетина различни места, ще трябва вероятно да се изследват и водите от златоградските сондажи – както тези в с. Ерма река, така и тази от сондажа в с. Аламовци. И да знаем коя за какво ще се ползва, което пък да е залегнало н евентуалния прокт, с който да се кандидатства пред Националният план за устойчивост и развитие.

 

Сега със сигурност се знае,

че водата от сондажа в Аламовци

 

е с по-малка температура от този в Ерма, но дали и качествата ѝ са различни от ермореченската - всичко е въпрос на хидрогеоложки изследвания. За да сме точни в преценките и проектните си предложения, за да се възползваме от този неизчерпаем възобновяем енергиен източник, с който природата ни е дарила. Както е известно, до 2030 г. делът на енергията, произведена от възобновяеми източници в България, трябва да нарасне до 27%, според Интегрирания национален план за реформа в българската енергетика. Това е дебело подчертано и в Плана за възстановяване. Постигането на тази амбициозна цел, обаче, е свързана с проучването на неизползвания досега възобновяем източник - геотермалната енергия. Чрез нея ще може да се произвежда не само топлинна, но и електрическа енергия и според Плана се предвижда създаването на университетска лаборатория за развиване на специалисти в областта на съвременните технологии за производство на електричество и топлина от геотермална енергия.

Беше време, когато за водата от Ерморечието в Златоград бе в сила мантрата „вие дайте парите, ние знаем как да си го направим”.

 

Сега от този анархистичен наивитет няма нужда. Защото за развитието на възобновяеми енергийни източници пари има, Европа застава и с парите, и с лицето си зад този проблем, а самото правителство го е включило в най-важния План на държавата за близкото десетилетие. Трябва обаче настойчивост и компетентност, т. е. да знаеш как да съставиш и защитиш икономически и социално проекта си. С други думи – да знаеш как и за какво да поискаш пари.

 

(Бр. 10/2022 на „Златоградски вестник“)