Ефим УШЕВ

 

 

Цели двадесет и пет години по-късно, отново съм при моя приятел, потомствен одринчанин Александър Чакърък, в дворчето на българската църква „Св. Георги” в близкия граничен град Одрин. Александър отдавна е вече свещеник тук и аз му припомням първата ни среща, когато беше жив и неговия баща, бай Филип – жива легенда на българщината в този югоизточен град до границата на България, благодарение на който е съхранена църквата ни тук, макар тогава  полурухнала.

 

Бай Филип Чакърък, който при унищожаването на българското гробище в Одрин, събира и съхранява и до днес паметните плочи на убитите българските военни при превземането на града през 1913 г., които сега са подредени в източната част на църковната градина. И с когото заедно тогава отпивахме по малко от домашната гроздова ракия, която му бях донесъл като армаган от Златоград.

 

Тогава поводът на

посещението ми

 

беше съвсем друг – през 1997-а бях включен в една група с колеги от Хасково и ръководството на Главболгарстрой, която трябваше да направи оглед на полусрутения наш храм в Одрин, която да си набележи задачите по възстановяването му. Имахме среща и с кмета на града Варнатопу, с корени от Воден, Беломорието, който отлично говореше български език.

През 2000 г. обаче пак бях в Одрин, този път за срещата на тримата външни министри от България, Гърция и Турция, които последователно се срещнаха в Пловдив, Одрин и Орестиада, за да обсъждат общите ни проблеми и възможности за общуване. И тогава за първи път, на последвалата пресконференция в одринското предградие Караагач, гръцкият външен министър Папандреу щеше да чуе за съществуването на селцето Медоса (Мемково) в неговата страна, което споменах тогава във въпроса си, във връзка с нашето настояване за отварянето на граничен пропускателен пункт край Златоград.

Сега, 25 години по-късно, тук съм по покана на нашето Генерално консулство в Одрин, което за първи пък организира в такъв голям мащаб прием по повод Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Казвам „в голям мащаб”, защото тази година събитието не е в камерен състав в залата на самото консулство, а на открито, в градината на едно от големите заведения на Одрин, на който  присъстваха над 400 души, представители на областните управи от консулския окръг на града, висши магистрати, ръководители на органите за сигурност и на митническите власти, кметове, заместник-кметове, представители на Търговско-промишлените палати, областни и местни председатели на парламентарно представените политически партии в турския Парламент. Но и извънпарламентарните такива, представители на български изселнически дружества, бизнесмени, известни турски актьори, радетели за българската култура.

Естествено, много бяха и гостите от България, сред които представители от Хасково, Харманли, Любимец, Златоград, ръководители на Русенския университет, на българския бизнес от София, Пловдив и др.

 

Преди приветствието към гостите

от генералния консул на България

 

в Одрин Борислав Димитров, на видеостена бе прожектиран краткият документален филм за българската култура през вековете – „Пътят на светлината”, в който с гласа на един известен английски актьор гостите аплодираха интересно поднесените исторически факти. А консулът посочи, че това е първият прием, който домакинства в качеството му на ръководител на българската дипломатическа мисия в пограничния турски град. Изтъкна, че 24 май е един от най-светлите и най-старите български национални празници, на който отбелязваме създаването на първата българска азбука – глаголицата, от светите братя Кирил и Методий и създаването на кирилицата в края на 9-и век. От 855 г. до 862 г. двамата братя работят в манастира „Св. Полихрон“ - Мала Азия, който е византийски манастир в планината Улудаг, до днешна Бурса, каза Димитров. - А там се предполага, че създават глаголицата и започват превода на богослужебните книги, заедно със своите славянски ученици.

„24-ти май е празникът, който ни изпълва с оптимизъм за бъдещето и гордост за идентичност и принадлежност – подчерта консулът. - Този ден е празник за всички българи, които с достойнство и усърдие разпространяват българската култура по света. Днешният празник е и личен празник за всеки от нас, защото човешкото развитие започва с първата научена буква, с първата написана дума, продължава с първата прочетена книга и последващо развитие в кариерата и живота“.

Много богата бе културната програма на празника в Одрин, която включваше изпълнение на класически квартет от турски изпълнители, представяне на стихотворение и музикални изпълнения на учениците от Българското неделно училище „Иван Вазов“ в Одрин.

 

Изненадата за мен беше,

че Народното читалище

 

към църквата „Св. Георги” се казваше „Просвета” - досущ името на столетното златоградско читалище. То се представи със своя  Танцов клуб „Балкан”, които играха чудесно. Много добре се представи и България на този красив празник в Одрин. Защото прекрасния му завършек бе чрез 25-минутното фолклорно танцово изпълнение на ансамбъла за фолклорни песни и танци „Китна Тракия“ и Фолклорен танцов състав „Воденица“ – и двете от  Хасково. Вдъхновено танцуваха 60 танцьори и певици, в българското хоро се включиха и много от гостите на събитието.

Но освен за мен, като гост, изненада по време на приема имаше и за самия генерален консул Димитров. Защото Краснодар Беломорски, заместник-председател на Централното ръководство на Съюза на тракийските дружества в България, и Кирил Сарджев, председател на Тракийско дружество в Хасково, го удостоиха с най-високото отличие на тракийците в България - медал „Капитан Петко Войвода“, за активна и ползотворна дейност и във връзка със 125-годишнината от началото на организираното тракийско движение в България.

Тракийското дружество в Хасково дари 50 раници с учебни пособия за учениците от българското Неделно училище в Одрин, както и дарение от книги за библиотеката в НЧ „Просвета“ към църквата. Към читалището, на един от етажите в храма, е разположен и един малък етнографски музей със събрани български народни носии и други етнографски материали от региона на Одрин. Това са всъщност материалните свидетелства за бита на одринските българи през времето.

 

Дарявани от много българи и наши издателства, библиотеката към читалището е вече с множество лавици и хиляди томове българска литература. Е, към тези книги естествено се вписа и златоградското дарение на книгата „Златоградски страници” и по-точно – томчето с одринските спомени за честването на 24 май в Одрин през 1908 г., както и спомените на една местна одринчанка за денят на освобождението на града на 13 март през 1913 г.

 

(Бр. 10/2022 на „Златоградски вестник“)