* * *

В душата ми гори печално

свещта на дните ми броени.

И пламъчето безначално

огрява стаята във мене.

Там всичко има таен смисъл

и аз разбирам, че не мога

сега да се явя пред Бога

с това, което съм написал.

И ти, която с вид разсеян

душата ми оглеждаш нямо,

прави каквото искаш в нея.

Не духай пламъчето само.

(Бр. 9/2022 на „Златоградски вестник”)