+ С отпадане на мерките по Ковид и отварянето на граничния пункт край града, отново имаме Гергьовден в Златоград и Адралес в съседното с. Бани, Ксантийско...

Евтим ЦВЕТКОВ

След две години „карантина” заради заразата Ковид, празникът на гайдите и чевермето отново се проведе в Златоград и отново събра хиляди от цялата страна. Хотелите отново се напълниха до ен-та степен, улиците се изпълниха с коли и хора, така че да няма нито къде да преспиш, ако не си запазил легло отпреди много време, нито пък къде да паркираш колата си – ако си решил да дойдеш за малко насам, поучен от рекламите и съобщенията за предстоящото всемирно златоградско тържество.

Стартът, разбира се, бе даден с гайдарското надсвирване, състояло се в няколко възрастови групи. Оценяването бе от жури с популярни майстори на емблематичния родопски инструмент - Костадин Илчев и Петър Янев, както и нашият Серафим Кафеджиев. Предвиждаше се метът Мирослав Янчев да даде специална награда в надсвирването - за най-добро изпълнение на „Излел е Делю Хайдутин“.

Докато в началото се чудехме кои от централната власт ще дойдат да носят печените агнета на рамо, спомняйки си предишни години, и си говорехме само с проф. Николай Овчаров и финансовия спец Кольо Парамов, някъде към обяд дойде и нашият земляк родопчанин в правителството, вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Той беше тук с красивата си съпруга и не само си поговорихме, но и си направихме необходимите снимки (виж стр. 1).

Проф. Овчаров също разказа за новите си планове в предстоящото археологическо лято, уверен, че въпреки временния хаос в държавата, разкопки, включително в Родопите, ще има.

Кольо Парамов пък съобщи, че се включва в новия политически проект на ексслужебния премиер Стефан Янев, приел името „Български възход”. Сподели свои критични мисли за сегашното правителство, чиито първи стъпки във финансовата сфера не приема.

Много хора бяха дошли празнично облечени със своите носии, наследени от баби и дядовци, деца и майките им заставаха красиви за снимки, чевермеджиите търпеливо обясняваха на по-любопитните кое как става при дългото печене, започнало още предния ден.

И така, от приказка на приказка, чевермеджийската „процесия” тръгна, фотоапаратите защракаха от всички страни, цяла сюрия каба гайди писнаха по пътя към площада. Красиви златоградски моми предвождаха шествието, носейки хляба, кметът Янчев пък отново водеше след себе си гайдарите, а яки момци носеха подире им множество агнета на шишове, които само след броени мигове стеклият се народ щеше да направи сериозното усилие да изяде...

„...Както виждате и чувате гайдите и планината, кръшни хора ще събудят всички сетива във вас. Днес ще си чуем сърцата, както обичаме да казваме златоградчани, защото ще усетим силата на традициите. Казват, че когато си изгубиш сърцето, когато душата е тъжна, когато изгубиш песента си, трябва да дойдеш в Родопите“, каза в словото си при откриването кметът на общината Янчев.

Концерт изнесе Николина Чакардъкова със своите танцьори, чухме и Виевската фолклорна група, както и самодейни състави от родното читалище. Представиха се самодейци от Костандово, народните певци Росица Пейчева, Николай Славеев, ансамбъл „Българе“.

Така Златоград отново се вписа в традицията си и потвърди, че не е изоставил най-големия си карнавал, който оттук нататък ще е без прекъсване. Макар паралелно с него, също след дълго „ковидно” прекъсване, бе възстановен и празникът на нашите братя оттатък границата, в с. Баните, Ксантийско – и там отново хората се събраха на музика и чевермета, стекли се от всичките околни селца на огромния Ксантийско-Гюмюрджински българоговорящ регион на Родопската планина. И благодарение на отворената вече граница на връх Костадин, златоградчани и техните гости можеха да прескочат и да се включат, макар и за малко, в пъстрата търговско-фолклорна шарения на нашите съседи в Южните Родопи, да се срещнат със стари познати и приятели, с които да разменят приказка за сходното ни житие-битие. И както ни се похвалиха нашите приятели там, на Адралес (6 май) само един търговец в ресторанта си, е изпекъл и продал...100 чевермета! При това – без бутане и паради, прилично сервирано на маса, без недопечено месо, консумирано с нож и вилица...

Е, ние пък не можем да се похвалим с това, обичаме си парадите и зангъзъка, пък и на недопечено месо не се сърдим, а ако не се омазним из трудно намираните маси и столчета наоколо, то това чеверме ли е?

(Бр. 9/2022 на „Златоградски вестник”)