+ Украинките, пребиваващи временно в Златоград, смятат, че Путин е напълно луд и от него може всичко да се очаква...

Ефим УШЕВ

До края на месеца правителството трябва да реши къде ще настани украинските бежанци, които в момента са временно настанени в хотели. До 31-ви май всички бежанци трябва да напуснат хотелите, което е предпоставка за сериозна хуманитарна криза, тъй като в момента те наброяват над 90 хиляди души в страната.

Ако дългосрочно решение за преместването на тези хора не се вземе в най-късо време, за държавата ще се отвори още един сериозен проблем. По данни на полицията, в Златоград има 16 украински граждани със статут за временно пребиваване, има и четирима молдовски граждани със същия статут. Те обаче са настанени в частни домове и за тях не би трябвало да има проблем с нормалния им престой тук. С две от тези пребиваващи в Златоград украинки се срещнах и разговарях преди няколко дни, за съжаление – те и двете отказаха да им направя снимка. За което вината, мисля си, е предимно моя, защото отидох в златоградския им дом без предупреждение или покана и естествено ги заварих съвсем по домашному...

Както и да е, Катя и Оля, по фамилия Малинини – майка и дъщеря украински граждани, които в Златоград са вече повече от месец. Настанени в къщата на Теменужка Кехайова, общо пет човека, те са родом от гр. Днепър, напуснали веднага след започването на войната през февруари.

Както самата Теменужка казва, бащата на Катя е приятел с нейния зет, който веднага е откликнал на молбата да приюти временно домочадието му в дома си в Златоград.

Днепър всъщност е областният център на област Днепропетровск, с 0.5 млн. население, където все още е относително спокойно, казва Катя.

Има обаче околни на него градчета, които вече са бомбардирани и продължават да падат бомби в тях и в момента. Това са Харков, който е доста близо, Мариупол в съседната Донецка област, обстрелван е и Виноград.

Държат връзка с родния град, чуват се с близките и знаят добре какво се случва. „Всички се надяват това скоро да свърши, - казва Оля. – И вярваме, че това ще е скоро и ще се върнем вкъщи”.

Заговаряме за съдбата на Харков и Мариупол – най-пострадалите от бомби и ракети градове. „Много ни е тъжно, там много хора загинаха, но никой не е очаквал подобно развитие”, казва Оля, която е по-категорична в думите си, защото на въпроса ми какво е нейното обяснение за ставащото, отговаря: „Путин просто е полудял, този човек не е с всичкия си. Довчера ни обясняваше как сме един народ, днес убива хиляди хора от същия този народ”. „В его голова не всьо в порядке”, казва и Катя, която, гледайки вечер новините за събитията в родната ѝ страна, признава как често си поплаква...

„Той бомбардира мирно население! Много градове вече не съществуват, сринати до земята! Как може това с нещо да се оправдае?”, пита Оля и затова повтаря, че господарят в Кремъл наистина „с ума сашол, бомбят мирное население, больници”, домовете на хората са съборени, умират деца и техните майки.

„Много е тежко за това да се говори”, допълва я Катя. Успокояват се засега с факта, че в Днепър мирното население не е бомбардирано, има ударени само някои части от военни обекти, летището. Макар и да нямат свои роднини в армията, моите събеседнички имат много познати там, както и в частите на териториалната отбрана, тревожат се за тях. Защото те поемат цялата тежест по защитата на населението...

И докато разговаряме, те споделят колко спокойно се чувстват тук, благодарят за гостоприемството на домакините, но не се и замислят за отговора на въпроса ми дали смятат да останат в Златоград – очакват много скоро да спре тази мръсна агресия и да се завърнат в Днепър. Това е най-голямото им желание. Затова и нямат намерение да търсят някаква работа в Златоград...

(Бр. 8/2022 на „Златоградски вестник”)