Роден на 22 април 1942 г. в град Ксанти, Беломорска  Тракия. Завършил е Райковската гимназия „Васил Левски” и Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „българска филология”. Гривнев е работил 31 години като журналист във вестниците „Родопски устрем” и „Родопски вести” и 7 години в  образователната система. Автор е на 25 книги – поезия и проза, сред които „Завръщане”, „Утринен здрач”, „Като облак ще си отида”, „Южно знамение”, „Неосветената икона”, „С дъха на белия вятър”. Рецензии за неговото творчество са писали Христо Черняев, Матей Шопкин, Георги Пашев, Константин Канев, Димитър Христов, Георги Майоров и други. Произведения на Георги Гривнев са преведени и публикувани на десет езика. С решение на ОбС-Смолян през септември т. г., той е удостоен със званието "Почетен гражданин" на гр. Смолян. ЗВ 

...

„Единствено кръщелното свидетелство не може да те излъже.

Всичко друго е податливо  на промяна. А животът е толкова хубав, въпреки неговата преходност. Докато се обърнеш, докато се наслаждаваш на изгрева, току съзреш, че залезът пада оттатък Карлък.

Докато кажеш „Здравей!” на приятели или на непознати, и трябва да се разделиш.

А годините препускат като коне без юзди – младостта е белязана с романтика, средната възраст – с разум, старостта – с опит и  желание да осмислиш сбъднатото и неосъщественото.

Много красота има в тоя свят, която често не  забелязваме, унесени в борба за насъщния - детството с неговите незабравими игри, първите трепети на любовта, студентските вечери, годините на професионалното реализиране и работата с почтени колеги...

Животът е изпитание на волята и характера на човека.

И най-важното е да съхраниш честта и достойнството си. Въпреки всички изкушения, които не могат да накърнят духа ти, доброто, под чиито стрехи подслоняваш изпаднали в беда. И да бъдеш признателен на тези, които са те създали и с които  си във вярно приятелство!

Абсурдно е да кроя творчески планове на тази възраст, но невъзможно е да скръстя ръце – в очакване на Годо. Бих споделил, че съм събрал много родопски песни, които, ако Бог ми е определил още дни, да ги издам.

Тия песни биха се съвместили в една книга с добавки към български притчи, пословици и поговорки. Имам още неиздадени интервюта с български и чужди писатели и поети. Разбира се, продължавам да пиша – очерци, разкази, стихове и отломки.

Шило в торба не стои... Но  и торбата се прокъсва от шилото...”

(Бр. 7/2022 на „Златоградски вестник”)